За подложка използвайте шипка. Вземете семена от плодове, които току-що започват да почервеняват. Засейте ги на открито в редички на разстояние поне 20 х 20 см. Отглеждайте ги, докато стъблото им достигне до 8-10 мм дебелина. В това време редовно отстранявайте издънките от кореновата шийка и страничните леторасти. Целта е да получите стройно изправено стъбло. Желаната височина за дребноцветните сортове обикновено е 0,5-0,75 м, а за едроцветните 1,20-1,50 м.
След това трябва да присадите калем от избрания сорт рози. Операцията се извършва на будна или спяща пъпка. Ако подложките достигнат посочената необходима дебелина още преди края на юни, препоръчва се да се използва будна пъпка. Ще установите дали присаждането е успешно още след 10-12 дни. Прихванатите пъпки са свежи и остатъкът от листната дръжчица пада много лесно при допир с ръка. Неприхваналите се пъпки са засъхнали, листните дръжки при допир не падат, а се държат здраво към пъпката. Върху подложките, на които присадените пъпки са пропаднали, трябва да присадите повторно. Когато се уверите в успеха, задължително отстранете стъблото на дивачката на няколко сантиметра над пъпките. Така хранителните вещества се насочват само към присадките.
Пензирайте
След образуване на третия лист, трябва да премахнете връхчетата на младите клонки, за да предизвикате разклоняването им. Процесът се нарича пензиране и се повтаря 3-4 пъти. Това ви гарантира, че в бъдеще ще имате буйно разклонени, сферично оформени, изобилно цъфтящи храстчета. Желателно е да пензирате своевременно, за да не допуснете още първата година растенията да цъфтят. Можете да си разрешите да се стигне до цъфтеж, само ако клонките са добре развити.
Запазете от студовете
Преди да настъпят студовете, розите се окопават за последен път. Първата година, когато стъблата са тънки и гъвкави, те се заравят. За целта са навеждат бавно, като постепенно се доближават до почвата. Прикрепват се здраво с дървени колчета или скоби и се покриват с рохкава почва. Не оформяйте ямки, защото поставени в тях растенията загниват. По-старите високостъблени рози с дебели и груби вече стъбла се зазимяват прави. Коронката им се обвива плътно със слама, сух мъх или други изолационни материали. Отгоре се покрива с груба амбалажна хартия или перфорирано пластмасово фолио.
Много скоро тиквите ще се налеят. Ще успееят ли да се запазят лъскави и здрави обаче за коледния тиквеник? Колкото и да са издръжливи, има ли обилни дъждове или от прекомерно напояване тиквите като ...
Английското мушкато, по-известно като налба, съществено се различава от по-популярните си събратя. Нарича се английско, защото естествената му форма е била обект на продължителна селекция в Англия, бл...
Това е едно от най-капризните декоративни растения. Стромантето представлява род, отнасящ се към семейство Марантови. От него са известни няколко вида с причудливо оригинален рисунък на листата. Всичк...
Маслодайната роза е нашата гордост. Българският аромат на гюл все още е ненадминат. В миналото розовото масло неслучайно е наричано течното злато на България. За получаването му е необходимо розата да...
Запознайте се с пълзящото циганче