На три места в двора ми растат кокичета, които са образували гъсти туфи. Може ли сега, след прецъфтяването, да ги разсадя и на други места, където също искам да ги имам? Може би въпросът ми е наивен, но досега не съм се занимавала с отглеждане на градински цветя. Вече имам такава възможност и искам да знам повече.
Маргарита Димитрова от Хасково
Госпожо Димитрова,
Въпросът ви съвсем не е наивен. Кокичето е толкова старо цвете по нашите градини, та едва ли не всеки смята че знае всичко за него. Затова се допускат грешки и една от най-съществените е че растенията остават на едно и също място десетки години, сгъстяват се а цветовете остават дребни. Намерението ви да ги разсадите е уместно, но не ви съветваме да го изпълнявате сега. Не че не е възможно, но е доста рисковано и е по-вероятно да останете разочарована. На успех може да разчитате, ако се съобразите с някои особености на това красиво цвете.
Кокичето е луковично растение. В луковичката си натрупва много хранителни вещества, които изразходва по време на развитието си още в ранна пролет. На практика луковичката изчезва. С появата на цветовете се появяват и листа, но богата листна маса кокичето развива в по-топло време. Нейната задача е да преработи хранителните вещества, които постъпват от почвата чрез корените и да ги отпрати към новата луковица, която започва да се образува постепенно след прецъфтяването. Указание за образуването на луковицата е пожълтяването и изсъхването на листата. Тогава се залагат и цветовете. Вие можете да разсадите сгъстилите се растения, постъпвайки по два начина. Единият е да извадите луковичките щом изсъхнат листата и да ги засадите на желаното място. Другият е да отложите за есента и това в известен смисъл е за предпочитане. Само че за да ги намерите тогава, трябва да отбележите мястото с колчета, тъй като от сухите листа няма да е останала и следа. Разбира се, луковичките може да се извадят и съхранят при определени условия през лятото, но по-добре ще е да следвате нормалното развитие на природния процес.
Кокичетата са много подходящи за оформяне на бордюри край алеи, изглеждат чудесно засадени на цветни групи край храсти и в тревни площи, алпинеуми и други места. Луковичките се засаждат така че между тях да има разстояние 10-12 см на дълбочина около 5 см.
Бобовата огневка (Etiella zinckenella) е неприятел на бобовите култури, разпространен във всички райони на страната. Среща се по голям брой бобови растения, но най-силно вреди на фасула, соята, граха,...
Къпиновите видове и сортове се делят на две основни групи - изправено растящи и стелещи. Съществува и междинна група - полуизправени, които по отношение на биологичните си особености и изисквания са п...
Дървото на живота (Crassula arborescens) представлява сукулентно растение, което бива едногодишно или многогодишно. Листата на семейство Тлъстигови, към които растението принадлежи, са месести, разпол...
В райoните с мека зима, най-често в Южна България, главестото зеле може да се отглежда на открито и през зимата. За това производство се използвaт само определени сортове, които притежават много добра...
Циганчето не обича ниските температури