Късият вегетационен период, голямата студоустойчивост, високото съдържание на хранителни вещества в листната маса и малкият разход на труд при отглеждане правят спанака ценна зеленчукова култура.
Растението има плитко разположена и слабо развита коренова система, поради което е много взискателен към хранителния режим в почвата и нейната структура. Ето защо торенето е едно от важните мероприятия. Спанакът се чувства добре, ако на предшестващата култура е даван угнил оборски тор, той понижава киселинността на почвата, снабдява я с хранителни вещества, подобрява воднофизичните и химични й свойства. Торенето с пресен или полуугнил оборски тор трябва да се избягва, защото, докато се минерализира, растенията не могат да използват органичните вещества. Съществува опасност пресният оборски тор да изгори растенията или най-малкото да влоши вкусовите им качества.
Спанакът реагира най-силно на азот. Торенето само с фосфор и калий има по-слаб ефект. Комбинацията азот, фосфор и калий обикновено дава добър резултат.
Най-често използваните дози са 2-3 кг амониев нитрат (селитра), 1-1,6 кг троен суперфосфат и 1,2-2 кг калиев тор на 100 квадрата, фосфорният и калиевият се внасят еднократно при подготовката на почвата. Азотът може да се даде на два пъти по равно - при подготовката на почвата и като подхранване. Допълнително подхранвания не се препоръчват, тъй като внесеното количество азот не се усвоява изцяло от растенията, а и възможността за повишаване на нитратното съдържание в продукцията нараства.
След падналите проливни дъждове и градушки има сериозна опасност от разпространение на сиво гниене в лозето. Причинител на това заболяване е гъбата Sclerotinia fuckeliana. Тя презимува като склероции ...
Ранният алабаш, който се засели през есента, се разсажда в края на март, след като са преминали трайните застудявания. Преди да разсадите зеленчука, трябва да го закалите. Внимавайте обаче да не го пр...
Старите опитни градинари прилагат в практиката си някои тънкости, чрез които предизвикват по-бързото поникване на зеленчуковите семена. Важно за тях е добрата подготовка на почвата, в която ще се зася...
Този род е описан през 1753 г. и носи името на шведския ботаник Тиландз (1640-1693). Съществуват повече от 400 вида, които са разпространени от югоизточната част на САЩ до Аржентина и Чили. Тиландзият...