Има два варианта – да покривате чувствителните към студа тревисти многогодишни растения или да ги прибавяте към масата, събрана за направа на компост. Важното е да не оставате листа върху моравата, тъй като тревата се задушава и започва да гние. Листата на ореха, дъба, бука и конския кестен съдържат много дъбилни вещества и се разлагат по-дълго време. За да ускорите този процес, наситнете ги и ги смесете със ситен пясък и след това ги поставете в компоста.
За да си направите компост, ще ви е нужна дъсчена или пластмасова конструкция, която е поставена на избраното от вас място. Дървената ще пропуска въздуха и ще поддържа добра вентилация. За да имате успех, тя трябва да е не по-малка от 1 куб. метър. Пластмасовият съд пък от своя страна запазва по-добре топлината и е по-мобилен.
Поставете на дъното на съда около 10 см слой от груб материал – слама, сено, клонки. Това е нужно, за да осигурите дренажа и достъпа на въздух.
Наредете материалите за компоста на слоеве. Полезно е, слоевете от зелени мокри и меки отпадъци да се редува със по-сухи и твърди, това ще осигури вентилацията и процесът на гниене ще се ускори. Никога не притъпквайте съдържанието, защото това ще наруши процеса на разлагане.
Над всеки слой прибавяйте и малко почва, а при възможност и пресен органичен тор. Той стимулира дейността на микроорганизмите, които разлагат сложената за компостиране органична материя. Катализатор на реакцията е и прясно окосената трева и бобовите растения.
Дръжте контейнера покрит, за да съхраните влажността и топлината. Пластмасовите контейнери обикновено имат капак, а за самоделните можете да използвате найлон или някакъв друг материал. Идеалната температура, при която протича компостирането, е 55 градуса.
От време на време разбърквайте и навлажнявайте компостната маса, но не допускайте застояването на вода.
След няколко месеца произведеният от вас пълноценен органичен тор ще е готов за употреба в градината. Зрелият компост представлява еднородна землиста маса с аромата на плодородна почва.
Всеки стопанин знае кога да засади картофите в своя район. Обикновено обаче градинарите не обръщат внимание на семето за картофи, както и мястото за отглеждане. Когато си харесаме един сорт, често той...
Аромантият грах (Lathyrus odoratus) е катерливо растение с тънко стъбло, което достига до 3-4 м. Произхожда от остров Сицилия и Канарските острови. Отглежда се за озеленяване на градини, кашпи, санд...
В райните с мека зима, най-често в Южна България, главестото зеле може да се отглежда на открито и през зимата. За това производство се използват само определени сортове, които притежават много добра ...
Цветното зеле за късно есенно производство се засажда до към средата на юли. При късно разсаждане в години със студена есен много от растенията не образуват глави. Между растенията в реда се оставят 4...