Когато прибираме картофите смятаме, че те са здрави. След време обаче откриваме загнили клубени. Гниенето на картофите при съхранението се причинява от няколко болести.
Мокро гниене
Болестта се проявява много често при съхранението. Причинява се от бактерията Ervinia carotovora, която се намира в нападнатите растения и в почвата. В клубените прониква през рани и повреди. Върху заразените клубени се забелязва меко, воднисто петно. Загнилата тъкан се ограничава рязко от здравата. В началото тя е бяла, а след това потъмнява и става кафява, дори черна. Гниенето е мокро, развива се бързо и обхваща целия клубен, който се разпада напълно. Кожицата обаче се запазва и когато се разкъса от нея изтича слизеста течност с неприятна миризма. Заразата преминава и по съседните клубени. Благоприятни условия за развитие на полето на болестта е високата въздушна и почвена влажност, а в хранилищата – лошото проветряване.
Сухо гниене
Сухото гниене е една от най-често срещаните болести в картофените хранилища. Проявява се обикновено няколко месеца след прибирането на картофите. Причинява се от няколко вида почвени гъби Fusarium. Болеста прониква през рани при прибирането. По заразените клубени се забелязва леко хлътнало меко петно, което се разраства и постепенно обхваща целия клубен. Загнилата част е суха, кафява и покрита с белезникав или розов налеп от спорите на гъбата. Изгнилите тъкани се свиват и ствата твърди. Във вътрешността на клубена се образува пукнатина. Високата температура при съхранението благоприятства развитието на болестта.
Фомоза
Появява се основно по клубените при съхранението. Първоначално по повърхността на клубените се появяват малки светлокафяви хлътнали твърди петна, които се разрастват и потъмняват. Под петната тъканите са сухи и гъбести и в тях се образуват кухини със син до черен цвят, изпълнени със сивобелезникав налеп. По повредените тъкани се наблюдават черни точици – плодните тела на гъбата. Причинител на това заболяване е гъбата Phoma exigna. Тя се намира в растителните остатъци и в почвата. Заразата прониква през рани. Признаците на фомозата трудно се разграничават от тези на сухото фузарийно гниене.
При съхранението на картофите често се открива и незаразната болест „черна сърцевина”, която се причинява от засушаване на вътрешните тъкани поради недостатъчен приток на кислород. Това се случва, ако температурата при превозването или при съхранението е била висока, също така когато наскоро извадените картофи са били изложени на силно слънчево греене. Сърцевината на засегнатите клубени потъмнява, става сиво-черна и по-късно изсъхва.
Мерките
Картофите се изваждат в добра техническа зрялост и в сухо време. Ако се случи дъжд, картофите се просушават преди да се оставят за съхранение. При изваждането и транспортирането да не се допускат наранявания. Да се отбират и отстраняват повредените картофи. За съхранение да се оставят само здрави клубени. Хранилищата се обеззаразяват предварително с 1% бордолезов разтвор или с 1% формалинов разтвор. По време на съхранението температурата в помещението да бъде 2-5°С , като се осигурява редовно добро проветряване. Да се използва подходящ амбалаж, който при подреждането да дава възможност за добра вентилация на въздуха. Картофите да се преглеждат редовно, загнилите да се отстраняват. За семенния материал се препоръчва да се подложат на светлинна закалка.
Повечето зеленчукови растения и полезните микроорганизми се развиват при слабокисела или неутрална реакция на почвата – рН да е в границите 6.5-7.0. Киселата среда е по-благоприятна за гъбите, слабо к...
Независимо от добрите грижи, положени при избора на посадъчен материал и засаждането на новото лозе, с времето в него пропадат главини. Причините за това са болестите, неприятелите, ниските температур...
Ако сте си произвели за лични нужди малко моркови, салатно цвекло, целина, пащарнак или ряпа, несъмнено ще имате желание да ги съхраните за по-дълго време. Може да ви препоръчат да си направите ровник...
Този род е описан през 1753 г. и носи името на шведския ботаник Тиландз (1640-1693). Съществуват повече от 400 вида, които са разпространени от югоизточната част на САЩ до Аржентина и Чили. Тиландзият...