Шарката по сливата е една от най-масово разпространяващите се вирусни заболявания, наред с лентовата и охрената мозайка, ръждивите петна, златистите мрежовидни петна, пръстеновидните петна, деформиращото и теснолинейното прошарване, листното завиване, скъсените леторасти, напукването на кората. Шарката е открита най-напред в България в района на гара Земен през 1918 г. Постепенно заразата се е пренесла в посока на изток и вече няма дървета от чувствителните сортове, които да не са засегнати.
Още в началото на май или малко по-късно се появяват типичните за шарката разлати пръстени и петна, без да се ограничават от нерватурата на листата. Цветът на пръстените е бледозелен и най-добре се забелязва при преминаващата светлина ив облачно време. През лятото петната и пръстените придобиват зелен цвят, а останалата част на петурата пожълтява.
По плодовете се забелязват петна, трапчинки, браздички и пръстенчета, които могат да бъдат единични или многобройни, групирани или разпилени, повече и по-малко вдлъбнати. Повредата по плодовото месо е червено или кафеникаво, смолисто. Възможно е за две-три години признаците по листата или плодовете да изчезнат. Заразата преминава в латентна форма и след това отново се проявява. Заразените плодове понякога опадват напълно и стават само за ракия.
Здравите дръвчета
В Института по овощарство в Пловдив, Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян, Института по земеделие в Кюстендил и Овощния разсадник ЕООД в Севлиево се предлагат калеми от 16 безвирусни сливови сорта. Може да се избира между Рут Герщетер, Чачакска лепотица, Нансийска мирабела, Йо-Йо, Валевка, Чачакска ранна, Зелена ренклода, Чачакска найболя, Чачакска родна, Елена, Тегера, Алтанова ренклода, Ханита, Стенлей, Вапор и други. В много от разсадниците се размножават и толерантните на болестта сортове българска селекция - Стринава и Габровско, които са толерантни към вируса на шарката.
Предпазно
Световната и нашата селекция от много години създават устойчиви или толерантни сортове на тази масово разпространена болест. За ограничаването й трябва да се предприемат драстични мерки:
• Задължително да се изкореняват старите болни дървета от чувствителните сортове.
• Младите болни и здрави дръвчета се преприсаждат с калеми от толерантни сортове.
• Да се засаждат само сортове, толерантни на болестта.
• В овощните разсадници да се използват само тестирани или оздравени подложки и калеми.
• Борбата срещу гостоприемниците на болестта и преносителите на вируса (листните въшки, цикадките, акарите и гъсениците) е задължителна.
Пожълтелите тъканите между нервите на петурата, от периферията към средата на листа издават варовата (неинфекциозна) хлороза. Това заболяване се дължи на липсата на желязо. Обикновено се проявява на в...
Наричат го още аптекарски копър, влашки копър, мореч. Растението прилича на копъра, но и съществено се отличава от него. Копърът е едногодишен, с къси листни влагалища, а резенето е многогодишно или д...
Тя се отличава с превъзходни вкусови качества и много любители вече правят опити с променлив успех да я отглеждат. Неблагополучията се дължат предимно на неправилно подбрани срокове за сеитба и прила...
Зеленият камък е желязосъдържащ тор. Употребява се само на карбонатни почви. Такива са карбонатните черноземи край р. Дунав и Шумен, рендзините в района на Търговище и Преслав, карбонатните и ерозиран...
Хербицидите – как да ги използваме