Ако рано напролет сте си засели семена, за да получите арпаджик, избрали сте сравнително по-лека песъчливо-глинеста или глинесто-песъчлива плодородна, богата на органични вещества и чиста от плевели почва и сте спазили всички агротехнически изисквания, в края на юли ще имате готови луковици. По това време приключва вегетацията на растенията - листата, отначало на върховете, а след това и целите, пожълтяват. Това означава, че арпаджикът е узрял и навлиза в състояние на покой.
Прибирането започва, когато основната маса от растенията са пожълтели и засъхнали. Ако по края на лехите има все още зелени листа, този арпаджик трябва да извадите отделно.
Растенията се изскубват или леко се подкопават. Луковиците се разстилат на тънък слой, за да просъхнат. Арпаджикът трябва да се изважда навреме. Ако изненадващо падне дъжд, ще се предизвика вторична вегетация и ще се влошава силно съхраняването му.
Изваденият и добре просушен арпаджик се сортира в три групи. Дребният е с диаметър до 0,8 см и почти не се използва за посевен материал. Стандартният(среден)е с диаметър 0,9 до 2,2 см. За едри се приемат луковици по-големи от 2,3 см в диаметър. Много едрият арпаджик, известен като попска (над 3 см) се ползва за получаване на лук на пера.
В зависимост от грижите, които сте полагали, добивът е различен, от 100 кв. м обикновено се получават 70 - 100 кг. В подходящи райони и отлична агротехника добивът може да стигне до 250 кг.
Добре се чувства в дъсчено легло
Изваденият, добре просушен и разделен на фракции арпаджик вече може да зимува, съхранен на сухо и добре проветрявано помещение в щайги или върху специални дъсчени легла. Ако не е достатъчно узрял и условията на съхранението не са били добри, вместо лук за глави ще получите цветоносни стъбла.
Лешникът е сравнително слабо отглеждан в частните дворове, въпреки че има подходящи условия почти в цялата страна. Доказателство за това са широко разпространените диворастящи лешници в горските масив...
Тихоокеанската аяния (Ajania pacifica) е популярна е още като „сребристо-златна хризантема". Родът включва около 30 вида, разпространени в Централна и Източна Азия. Това са многогодишни растения с раз...
Многогодишното тревисто растение е с мощна коренова система и едри листа с дълги, месести дръжки. За храна се използват дръжките, които съдържат до 30 мг% витамин С, доста захари, ябълчена, оксалова и...
Къпината е полухраст с едногодишни стъбла и многогодишни коренища. Има две групи - с изправено растящи стъбла и с пълзящи стъбла. Къпините се засаждат в предварително подготвена почва. Ако не сте на...
Време е да помислите и за пъпешите