Главестото зеле е взискателно към почвата и обича да е торено с минерални и органични торове. Тези претенции се обясняват с факта, че за сравнително кратък период културата образува голяма растителна маса-5000-7000кг /дка зелки и листа. Нуждата от хранителни вещества през вегетацията е различна. Първоначално потребността е малка. Нараства в началото на свиването на зелката и достига своя максимум в началото на стопанската зрялост. След това усвояването на хранителните вещества намалява.
За формирането на 1000 кг продукция трябват 4.8кг азот, 2.7 кг фосфор и 3.5 кг калий. Установено е, че кореновата система на зелето усвоява 60-65% от азота, 30-35% от фосфора, 60-70% от калия, внесени с минералните торове. За един декар песъклива, средно запасена с хранителни вещества почва са необходими 55-60кг амониев нитрат /амoниева селитра/, 35-45кг суперфосфат и 20-25кг калив тор /калиев сулфат или калиев хлорид/.
Сортовете за късно полско производство реагират добре и на органично торене с угнил оборски тор. Тори се най-често с 4-6 т/дка оборски тор. Оборският тор, суперфосфатът и калиевият тор се внасят при подготовката на почвата. Азотният тор – се внася при първото окопаване и около месец по-късно.
Внасянето с поливната вода на угнил оборски тор в практиката като „шербетуване” ще повиши добива. Достатъчно е да се внесе 1 до 1.5т/дка оборски тор. Ефектът от шербетуването езначително по-голям, когато не е извършено органично торене преди разсаждането.
Главестото зеле изразходва най-много вода, когато се завиват зелките
За късното главесто зеле това е времето през август и септември. Сега трябва да се полива всяка седмица с обилно количество вода. Но заедно с това зелето не понася преовлажняване и заблатяване на почвата, защото тогава се влошава въздушно-газовия й режим. При тези условия спира растежът, растенията закържавяват и по листата се явява виолетово оцветяване. Едновременно с поливката може да подхраните растенията с размит във водата пресен оборски тор.
Въздушната влажност също има голямо значение за късното зеле. При ниска (30-40%) атмосферна влажност то завяхва даже при добра почвена влажност. Затова при фазата на завиване на зелките особено полезно е дъждуването, съчетано с напояване с течаща вода.
Фасулевият зърнояд е най-опасният стопанско значим неприятел по тази култура. Той е дребно, сиво-кафяво бръмбарче, което достига към 3,6 мм дължина. Твърдите му криле не покриват коремчето му и върху ...
Дълга е поредицата от калини и твърде разнообразни по цвят и форма на листата и плодовете са те. Познати са близо сто диворастящи и култивирани вида от рода Калини (Viburnum) към семейство Caprifoliac...
Хинапът се отглежда сравнително рядко. Освен като декоративен и овощен вид, се използва за изграждане на живи плетове и като медоносно растение. Латинското му име е Zizyphus, но понякога го наричат дж...
Фикусът е красив до 4-5 годишна възраст, след което по-бавно или по-бързо губи декоративната си стойност. Не може старото му стъбло да се покрие с листа, макар да не е изключено развитието на някое кл...
Дълги тиквички на терасата