Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Растенията, както и животните, използват различни химични елементи за изграждането на своя организъм и поддържането на жизнените функции. В най-големи количества имат нужда от азот, фосфор и калий. За...
Повечето любители се сещат да приготвят торопочвена смеска, когато дойде времето за сеитбата на ранните разсади. Тогава обаче се сблъскват със затруднения, породени от лошото време. Затова опитните гр...
Това е особено важно за притежателите на вилни имоти, които нямат добри възможности за напояване, но не е без значение и за всички останали, решили да отгледат вкусни бостански плодове. За дините и пъ...
Вечнозеленото растение от семейство розоцветни е интересен декоративен храст, който краси градините по Черноморското ни крайбрежие. Там ще го срещнете в много вилни парцели и в парковете. Японската му...