Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Колцуването при лозата е дейност позната отдавна. Тя се състои в отнемане на един пръстен, широк около 5 мм, от кората на плодната пръчка, зеления летораст или рамото на лозата. С това се спира движен...
Тютюнът е един от надеждните помощници в биологичната растителна защита за градинарите, защото може се използва като заместител на химични препарати. Той съдържа никотин, който е силна отрова. В расти...
Рязанецът (Allium schoenoprasum L.) е многогодишно луковично растение, образуващо гъсти туфи от тънки листа и цветоносни стъбла с нежни красиви съцветия. Расте и се развива непрекъснато да късна есен....
Листният магданоз се ползва не само като подправка. От него може да си приготвите паниран магданоз, магданозени кюфтета, супа от корените и да ароматизирате с маслото от плодовете му вина, сирена и др...