Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Тиквата се развива нормално и дава плод при температура 22-28 градуса. Семената й поникват, когато термометърът трайно показва над 14 градуса. Растението е чувствително и на най-слабите пролетни слани...
Текомата (Tecoma radicans) е растение, което украсява дворове и огради с едрите си до 8-9 см дълги и 5 см в диаметър цветове. С баграта си те отразяват слънчевите лъчи и радват погледа от юли до септе...
В летните месеци зелето става обект на голямо внимание от страна на зелевата муха. Това насекомо, което прилича на обикновена муха, на дължина достига до 6-7 мм. Снася яйцата си в почвата близо до с...
В лозарството е общоприето, че степента и характера на повредите по лозата от ниски зимни температури зависят от силата и продължителността на минималните температури, релефа и изложението на терена, ...
Пролетно торене на овошките