Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Малината има сравнително големи изисквания към почвената влага, когато интензивно растат издънките и се формират плодните органи. Едва след обиране на последните плодове, намаляват нуждите от вода при...
През вегетацията в лозовите насаждения се извършват резитби на зелено за регулиране на растежа и плододаването на лозите и подобряване микроклимата им. Една от тях е филизенето, с което се премахват и...
Опрашването и оплождането при овощните растения е основната предпоставка за редовно плододаване. Видовете и сортовете се делят на две групи – самоопрашващи се и чуждоопрашващи се. При първата група пр...
Най-важното нещо при приготвяне на разтвори за пръскане на растенията са дозите. Те са написани върху етикетите на продуктите за растителна защита и на упътванията, които ги придружават. Дозите за т...