Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Безплодието при овощните растения е често явление. Една от проявите на безплодие е младенческата стерилност. Нейната продължително е в зависимост от видовите особености. При ягодоплодните и прасковата...
Прибере ли реколтата, градинарят се замисля за семената, които отново ще му трябват. Нормално е. Но не е нормално винаги да разчита на отбраните от собствената му градина семена, та колкото и да му е ...
Който засади луковичните и клубенолуковичните растения през есента, той ще посрещне пролетта с ярки цветове. Почвата още няма да се е затоплила, а на повърхността й ще се появят кокичетата. По-късно в...
В справочниците пише: Правилно подреждайте зеленчуковите посеви. Но не е обяснено как се прави това. Много често градинарите се провалят при отглеждането на много зеленчукови култури именно заради пре...