Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Плевете и ако има кускута, я унищожете. Тя е паразитно растение с жълто-оранжеви стъбла. Развива се върху разсада от домати, лук, пипер и смуче готови хранителни вещества от тях. Размножава се чрез се...
Оранжерията е задължителен атрибут почти на всяка градина. Зеленчуците, отгледани в нея, винаги служат за добро допълнение на трапезата. Когато няма възможност да разположите оранжерията по правилата,...
В наши дни органичното земеделие печели все по-голяма популярност в целия свят. Причината се крие в чистите и здравословни продукти, които предлага. За да се прави биологично земеделие обаче са необхо...
Цяло лято и чак до късна есен един или няколко от многобройните сортове сакъзчета украсяват терасите. Това непретенциозно цвете е добре познато, но определено не омръзва и не изглежда банално. Ако се...