Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Двуетажният кордон е подходящ, когато лозите се засаждат в отделни редове край стени на огради, постройки или край пътечки. Може да се използва за формиране на алеи, особено ако се съчетават сортове с...
Цикълът на плододаването е доста сложно биологично явление. То започва с диференцирането на плодните пъпки и преминава през редица междинни етапи (зимен покой на пъпките, цъфтеж, опрашване, оплождане,...
Веднага след като се прибере реколтата, оранжериите задължително се почистват. Скоро ще се сеят зеленчуците за есенно-зимния период и помещенията трябва да са готови. Всички растителни остатъци от пре...
Сега е периодът, когато започва отглеждане на късното главесто зеле, един от основните зеленчукови видове за нашата страна. През вегетацията му един от най-честите неприятели е голямата зелева пеперуд...