Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Аромантият грах (Lathyrus odoratus) е катерливо растение с тънко стъбло, което достига до 3-4 м. Произхожда от остров Сицилия и Канарските острови. Отглежда се за озеленяване на градини, кашпи, санд...
Кафявото пресичане по същество не е болест, а повреда и от него не се лекува, а предпазва. Не се и забелязва, докато виното е напълно изолирано в добре затворен съд. В съприкосновение с въздуха обаче ...
Божурите са едно от най-красивите и разпространени многогодишни декоративни растения. От тях се получава прекрасен рязан цвят, широко се използват в озеленяването. Високо се цени тяхната компактност, ...
Около Богородичните празници в средата на август и в началото на септември, в градините започва цветното буйство на едногодишните астри. За да ги отличава от многогодишните, а и за да изрази обичта си...
Украсете двора с плачеща черница