Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Независимо от добрите грижи, положени при избора на посадъчен материал и засаждането на новото лозе, с времето в него пропадат главини. Причините за това са болестите, неприятелите, ниските температур...
Софората (Sophora japonica) представлява дърво високо до 25 м. То има гъста, широко кълбовидна корона, съставена от многобройни разклонения. Стъблото на старите дървета е покрито с тъмносива, дълбо...
Ако сте си отгледали разсад за късни домати, сега е времето за засаждането му в градината. Постъпва се както и при ранните и средно ранните. Освободената от градинския грах, марулите или друга ранна к...
Каменното цвете или глоксинията е клубеново растение с нежни копринени листа и камбанковидни цветове с разнообразна окраска. То е сред най-известните стайни цъфтящи култури. Копринените цветове достиг...