Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Родината на топлолюбивия зеленчук е Африка, при нас идва от Анадола. Въпреки че не е масово разпространена, бамята расте в много зеленчукови градини. Тя е приятна особено като есенна съставка за гювеч...
У нас морковите се засяват преди зимата, рано напролет и късно през лятото. Първият начин осигурява по-ранна и по-качествена продукция. Най-подходящи са равни или слабо наклонени на юг места с богат...
Еписцията (Episcia) е от Геснериеви. Родината е Тропическа Америка. В природата съществуват повече от 40 вида. Това е многогодишно тревисто растение, което се отглежда в окачени кошници или кашпи. Инт...
Черната акация, известна още като аморфа (Amorpha fruticosa), е медоносно растение от семейство Бобови (Leguminosae). Представлява изправен храст, висок до 2-3 м, с тънки прави клонки и текопере...
Бадемът се засажда наесен