Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Наричат хортензията най-хубавото украшение на градината. Убеждаваме се в това само като погледнем високия кичест храст с огромните - до 30 см, бухнали съцветия. Това е един от най-обилно и най-продъ...
Тази красавица е един от петстотинте вида теменужки по света. Заради високата декоративност на цвета растенията са кръстосвани и с други видове, затова с течение на времето започнали да наричат сортов...
Колорадският бръмбар е един опасен неприятел по картофите, патладжана и доматите. Притежава висока плодовитост и се храни обилно с разнообразна растителна храна. Възрастното насекомо е сравнително гол...
Листното торене е практика, която се прилага по време на вегетацията на зеленчуковите, овощните култури, цветните култури и лозята. То цели да се внесат допълнителни хранителни вещества в лесно достъ...