Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Макар да я наричат зелева, тя напада не само зелето, но и всички други растения от неговото семейство – кръстоцветните. Ще видите пораженията от нея по репички, репи, синап и др. Храни се също и с лис...
Работата по подготовката на розите за зимата трябва да започне по-рано, макар че през последните години климатът леко се е изменил към по-топъл и нашите рози цъфтят почти до ноември. Когато есента е...
Много често сляпото куче унищожава луковиците на засадените лалета. За да ги защитите, направете плътен пръстен от нарциси – тях вредителят не ги закача. Изкопава се ямка с плоско дъно с дълбочина не ...
Баклата е отколешен зеленчук, кйто напоследък сякаш излиза от употреба. Отбягвана от крупните производители, тя представлява кулинарен интерес на много любители, още повече, че се отличава с голяма хр...