Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Дрянът е един от първите предвестници на пролетта. Със своите многобройни и красиви съцветия той е станал символ на радостта, щастието и младостта, а с изключителната здравина на дървесината и голямот...
Калцеоларията (Calceolaria), наричана пантофче, произхожда от Южна и Централна Америка. Родът й е голям – представен е от около 200 вида тревисти, полухрастовидни и храстовидни растения. Като саксийн...
Мелокактусът (Melocactus) е един от най-трудните за култивиране. Характерна за него е шапчицата върху кръглото тяло, която се появява при добре развитите растения. Тя прилича на непропорционална приса...
Различни съвременни ябълкови сортове се „кипрят” по пазарните сергии и купувачите ги приемат радушно. Но мнозина с тъга си спомнят и за отглежданите в недалечното минало, които носят аромата на детств...
Нар на перваза - за благополучие