Как да различим културния от конския кестен?

Кестените са сред най-добре познатите дървета. Тези красавци с гъста пирамидална корона носят свежест по улиците, из дворовете, в парковете. Всяка година ни доставят истинска радост. През пролетта от набухналите пъпки се появяват зелените ветрила на листата – прилични на разперена длан, с които кестените се кипрят до дълбока есен. Най-ефектни са обаче по време на цъфтежа – едрите съцветия, същински свещи, пламват по короната. През есента за радост и на малки, и на големи се оформят кръглите “таралежи” на плодовете. Разпуквайки се, те посипват земята с “кестенявите” си, сякаш полирани плодове. Тези плодове не са вкусни и съдържат вещества, които ги правят негодни за ядене, но се ползват в медицината.
А най-интересното е, че от ботаническа гледна точка това въобще не са кестени. Дървото Aesculus hippocastanum, наречено конски кестен, е от семейство Конскокестенови. Естествените му места на разпространение са съвсем малки, скрити в планинските гори на България, Албания и Гърция, но благодарение на красотата и голямата си приспособимост е превзел целия свят. Създадени са много декоративни форми, коя от коя по-красиви.
Истинският кестен (Castanea sativa), известен като ядлив кестен, е не по-малко красив. Той обаче е топлолюбив и вирее добре само в берковския район, където се среща и в изолирани естествени находища.Той е близък роднина на бука и брезата, а с конския кестен няма никакво родство. Приличат си само до известна степен по плодовете. Култивиран е още в древността и в много страни е бил основен хранителен продукт. Короната на това дърво е широка и клонеста. Блестящите зелени листа са ланцетни, дълги около 15 см. Зацъфтява късно – чак през юни-юли, като цветовете са бледожълти реси. Плодовете са събрани по няколко в покрита с меки бодли обвивка, подобно на буковите жълъди. Те са вкусни и хранителни. Много важно е при консумация да не се сбъркат с плодовете на конския кестен, защото това може да причини неприятности.