Махалебката, песъкиня дива череша (Prunus mahaleb L.) е едър храст или дърво от сем. Розоцветни. Разпространена е в Централна, Източна и Югозападна Европа, Кавказ, Средиземноморието, Югозападна Азия. В България расте по скалисти и каменисти, предимно варовити терени, по склонове на хълмовете, долове из храсталаци и гори в равнините и предпланините на височина до 800 м надморско равнище.
Дървото е високо до 10-12 м, с гъсто облистена, широко яйцевидна корона, с тъмносива, фино напукана кора. Листата са широко яйцевидни, зелени, голи и лъскави. Цветовете са бели, събрани в щитовидно-гроздовидни съцветия, красиви и ароматни. Плодът е дребен, костилков, черно-червен, горчив, ядлив.
Не образува коренови издънки, размножава се със семена.
Съдържа салицилова и яблъчна киселина и ензими. Листата се използват за козметични и парфюмерийни продукти. Растението е медоносно.
В овощарството се използва като подложка за черешови и вишневи сортове. Черешовите дървета върху махалебкова подложка по-рано плододават, имат по-високи добиви през първите години и по-голяма устойчивост в сравнение с черешовата подложка. Махалебката слабо се напада от болести (ръжда, сачмянка, сиво гниене) и неприятели (черешова муха и др.)
Пролетното облагородяване се извършва обикновено през март. Калемите за присаждане се събират като правило през януари. Те трябва да бъдат автентични, нормално развити, запасени с резервни вещества, с...
Вратигата (Tanacetum vulgare) е пренесена от Азия. Родът включва около 60 вида. Грубите, разклоняващи се стъбла достигат до 1 м височина. Осеяни са с множество тъмно зелени листа, които са двойно п...
Дивият чесън е многогодишно луковично тревисто растение от семейство Liliacea-Лилиецветни. Известен е още със синонимите левурда,мечи лук. У нас се среща по високите части на нашите планини, по вла...
Интересът към манетията (Manettia), пристигнала в Европа от далечната Бразилия е голям. Растенията са с тънки, виещи се стъбла, които достигат дължина над 2 м. Те са осеяни с множество сърцевидни лист...