У нас лимонът може да се отглежда само като саксийно растение. Обикновена практика е през зимата да му се осигурява принудителна почивка в хладно помещение (6-8 градуса), а напролет да се изнася на терасата или в градината. Най-добре се чувства в градината, леко засенчвано от по-високи дървета, като често се полива и пръска. Разбира се, за успешното му развитие и плододаване е много важно почвата в съда да е богата на хранителни вещества. Но колкото и да са, те се изчерпват. Въпросът се решава лесно в млада възраст на лимоновото дръвче – просто се прехвърля в по-голяма саксия и корените бързо проникват в новата торопочвена смес. Проблемите възникват, когато растението достига значителни размери и съдът става толкова голям, че манипулациите по прехвърлянето стават непосилни. Решението в такива случаи е секторната подмяна на почватa. За целта една четвърт от пръстта в саксията се изрязва с остър нож и се изхвърля. Освободеното място се запълва с нова торопочвена смеска, приготвена от 2 части градинска пръст, 1 част прегорял оборски тор и 1 част чист речен пясък. Не след дълго пространството с новата почва се пронизва от нови корени. На следващата година се изрязва нов сектор, на следващата - пак и т. н.
Чемширът се отглежда с търпение, защото е бавнорастящ, но живее до 700 години. Не е взискателен към почвите - колкото и да са бедни и лишени от влага, но изисква въздушна влага. Среща се както на прип...
Основно засаждането на лилиумите става в ранна есен. Оптималният срок за тази цел е септември-октомври. При условие на топла есен луковиците успяват да се вкоренят. При ранно настъпване на студовете т...
Ограниченото количество почва, в която се отглеждат саксийните цветя, и честото поливане допринасят за по-бързото изчерпване на хранителните вещества. Това налага периодично те да се подхранват. Най-д...
Софората (Sophora japonica) представлява дърво високо до 25 м. То има гъста, широко кълбовидна корона, съставена от многобройни разклонения. Стъблото на старите дървета е покрито с тъмносива, дълбо...