Бяло вино от червено грозде

Приятен нежен, фин и лек вкус, забележителен аромат и красив светло златистожълт цвят със зелен оттенък. Познахте, нали? По това белите вина категорично се отличават от червените. За да се направи обаче белият еликсир, трябва да се знаят някои тънкости. Преди всичко е важна зрелостта на гроздето. Тя не трябва да е под 19 %. От неузряло грозде не може да се получи качествено вино. Някои се опитват да компенсират недостатъка на недоузрялото грозде с прибавка на обикновена (цвеклова) захар. Категорично наложително е да се знае, че захарта само ще увеличи алкохола, а той не е основният показател на белите вина. В краен случай може да прибавите захар, но не повече от 2 %. Използват се основно бели сортове грозде, но бяло вино може да се получи и от червено грозде, което има безцветен сок (Памид, Червен мискет). Излишно е да насочваме вниманието ви към подготовка на бъчвите, които трябва да са безупречно чисти и здрави. Неслучайно една френска поговорка казва, че „бъчвите правят виното, както дрехите жената” .
Важна тънкост е бързото и навременно отделяне на сока (ширата) от смачканото грозде. Това се улеснява, когато в съда (кадус, каца, отдънена бъчва), в който мачкате гроздето, се поставя приспособление, осигуряващо максимално извличане на сок в кратък срок. Най-често се прави дренаж от измити снопчета от лозови пръчки, които се поставят отвътре пред канелата. По-ефективно е лъжливото дъно, което е направено от летви, заковани на около 1 -2 см една от друга. Това приспособление се монтира на 15-20 см от дъното и в празното пространство се събира сокът. Използването на обикновените къщни метли не е ефективно и не е хигиенично.
Ронкането на гроздето (отстраняване на чепките) е също важна тънкост особено, ако те не са узрели добре, което се познава по цвета. Когато гроздето е в малко количество, ронкането се извършва ръчно. В обратния случай се използва приспособление от неръждаема (медна) мрежа с ширина на отворите около 3 см, поставено над джебура. Смачканото грозде се придвижва по мрежата в различни посоки с дървено гребло.

Не задържайте сока с джибрите

Задържането на сока с джибрите загрубява бъдещото бяло вино, което не е специфично за него. Веднага се прибавя серниста киселина, която ще осигури добро качество на новото вино. За здраво грозде дозата е 1 грам на всеки литър, ако киселината е 6-процентова. Ако гроздето има леко загниване, дозата става двойна. Сернистата киселина се разтваря в малко шира и се прибавя в общото количество при добро разбъркване. На следващия ден забистрената шира (сок) се претаква в друг съд за ферментация. Той се оставя празен около 10-12 процента от вместимостта му.
Започващата алкохолна ферментация е добре да протича в помещение с по-ниска температура. Тя оказва положително влияние на качеството. За около 10 дни бялото вино е готово. В помещението, в което ферментира, трябва да се поддържа образцова хигиена. Ако се появят оцетни мушички, изгорете (запалете) сяра, поставена върху ламаринена поставка на пода, като затворите за едно денонощие вратите и прозорците на помещението.
Преработвайте белите сортове самостоятелно. Получените вина по-късно може да смесите в зависимост от качеството им и да получите ново вино. Тази манипулация се нарича купажиране.