Безплодието при овощните растения е често явление. Една от проявите на безплодие е младенческата стерилност. Нейната продължително е в зависимост от видовите особености. При ягодоплодните и прасковата тя е от една до три години, при повечето от останалите дървесни видове – до 4-6 години, а при ореха и кестена, в някои случаи до 15-20 години. Младенческата стерилност е в зависимост от използваната подложка и резитбите. При силно растящите ябълкови и крушови подложки тя продължава до 5-6 години, а при слабо растящите – до 2-3 години. Колкото по-силни резитби се правят при младите растения, толкова по-късно встъпват те в плододаване.
Измръзването на плодните пръчки, цветовете и завързите също е една от причините за частично или пълно безплодие. Това по-често се наблюдава при кайсията, прасковата, бадема и черешата.
Нередовното (алтернативно) плододаване също е една от проявите на безплодие. То се наблюдава особено често при ябълката, крушата, сливата и донякъде при кайсията. Това безплодие се изразява в редуване на пълни и празни или полупразни години.
Лошото опрашване и оплождане също причинява безплодие. При видовете и сортове, които изискват чуждо опрашване то може да се дължи на липса на опрашители. Такива са всички сортове на ябълката, крушата, бадема, афъзките, повечето сортове на черешата и не малко сортове на сливата, вишната и дюлята. Лошо опрашване може да се причини и от дъждовно и студево време през периода на цъфтежа.
От посочените причини специално при черешета плодове не се получават докъм 4-5-та година след засаджането. При нея пълно и в повечето случаи частично безплодие се получава поради измръзване на цветовете и завръзите от късните пролетни студове. Това е една от най-честите причини за нередовното плододаване при този овощен вид. Лошото опрашване и оплождане също може да причини безплодие в различна степен при черешата. Както беше посочено, повечето черешови сортове изискват чуждо опрашване. Само сортовете Стела, Компакт Стела, Лапинс, Сънбърст, Ню стар, Кристобалина и Старкримсон могат да се самоопрашват. Освен това при черешата са известни и т.нар. интерстерилни групи сортове, които не могат да се опрашват помежду си. За нашата практика по-важни от тези групи са: Румънка, Хеделфингенска и Черна едра; Дроганова жълта и Дьонисенова жълта, Бинг, Наполеон, Ламберт и Стар; Козерска и Гермерздорфска. Ако в градината са засадени сортове само от тези групи и наблизо няма други, опрашването и оплождането може напълно да пропадне.
Черешата, вишната и прасковата залагат всяка година много плодни пъпки и при тях нередовното плододаване поради тази причина не се наблюдава.
С името “директни сортове” се означават лози, които се счита, че са устойчиви на филоксера и могат да се засаждат без присаждане във филоксерни райони. Под това име се включват и лози, които нямат дос...
Балурът (Sorghum halepensis) е един от най-опасните, широко разпространени многогодишни плевели у нас. Той е много силен конкурент на културните растения. Развива мощни стъбла, за формирането на коит...
Ако имате в двора си касисови храсти, вгледайте се по-внимателно за евентуално нападение от този неприятел (Eriophyes ribis). Много е опасен. Освен че нанася пряко щети, распространява и вирусната бол...
В широката практика овощните дръвчета и храсти се размножават чрез вкореняване на отделни части от тях или чрез присаждане на части от едно растение върху друго. Това е така нареченото вегетативно ра...