Много са факторите, които влияят върху студоустойчивостта на лозата. Необходимо е мероприятията през вегетационният период да се провеждат навреме и качествено, за да се осигури добро узряване на пръчките. Лозите, засегнати от мана и битите от градушка са по-чувствителни на студ. Не бива да се допуска претоварване на лозите с грозде при по-родовитите сортове. Пръчките на претоварените лози остават недозрели и по-лесно измръзват. Обилното торене с азот и късните поливки също понижават студоустойчивостта на лозите.
Местоположението им влияе върху по-доброто или лошото узряване на пръчките. Най-много страдат от зимните студове лозите, засадени в ниски и влажни места. През зимата студеният въздух се задържа повече в ниските котловинни места, отколкото по склоновете.
Формирането на лозите също е много важно. При асмовидно или високостъблено отглеждане студоустойчивостта им е по-висока. Те имат повече многогодишна дървесина, а едногодишните им пръчки са отдалечени от повърхността на почвата. Подходящо високостъблено формиране е Омбрела и видоизменен Мозер, използвани при по-слаборастящите сортове.
Измръзване на лозите не се предизвиква от всяко спадане на температурата. При по-голяма продължителност на студа пораженията са по-големи. Времето, когато ще настъпят студовете и закаляването на лозите също са от значение. Най-добра студоустойчивост имат лозите през периода от края на декември до началото на февруари.
Хинапът се отглежда сравнително рядко. Освен като декоративен и овощен вид, се използва за изграждане на живи плетове и като медоносно растение. Латинското му име е Zizyphus, но понякога го наричат дж...
Пълзящите къпини се размножават чрез вкореняване на върховете на едногодишни леторасти. В началото на август къпиновите стъбла са вече достатъчно израсли и върховете им могат да се вкореняват. Определ...
Шарката по овошките е една от най-вредоносните болести сред костилковите видове. Причинява се от вируса Plum pox virus и напада главно сливите, кайсиите и прасковите. Вирусът се пренася чрез присажд...
У нас морковите се засяват преди зимата, рано напролет и късно през лятото. Първият начин осигурява по-ранна и по-качествена продукция. Най-подходящи са равни или слабо наклонени на юг места с богат...