Засадените в най-благоприятен срок дръвчета се прихващат и се развиват много по-добре. Засаждането може да се извърши от края на листопада – до началото на набъбване на пъпките. За повечето райони у нас това е времето от края на октомври до началото на април. През този период може да се извършва засаждане, ако почвата не е замръзнала, прекалено влажна и температурата на въздуха е над 0˚С. При нашите климатични условия има два срока на засаждане – есенен и раннопролетен. Есенното засаждане започва след листопада и продължава до началото на зимата. В повечето случаи това е времето от към края на октомври до началото на декември. Когато температурните условия позволяват, това може да продължи и по-дълго. Във всички случаи есенното засаждане е най-подходящо. Преди всичко това е свързано с характерните особености в развитието на корените. За разлика от надземните части растежът на на корените продължава чак до края на декември и започва около месец по-рано от пролетното развитие на надземните органи. Това дава възможност наранените корени при засадените през есента дръвчета да зараснат и да започне развитието на нови коренчета. Развитието им се възобновява отново още към края на зимата и новозасадените дръвчета се развиват много по-добре.
Предимство на есенното засаждане е и това, че не се налага съхранение на дръвчетата през зимата, което крие опасност от измръзване и изсъхване на корените. Друго предимство е много по-продължителният и благоприятен период на засаждане. Особено наложително е есенното засаждане на видовете, при които развитието през пролетта започва по-рано. Такива са бадемът, кайсията, прасковата, джанката.
В краен случай засаждане може да се извърши и през пролетта, но то трябва да започне колкото е възможно по-рано и да приключи преди началото на набъбването на пъпките.
Преди засаждането дръвчетата се преглеждат внимателно и повредените засъхналите и болните се премахват. Нараненинте корени се изрязват до здрава тъкан като по възможност се запазват повече и по-дълги корени. Желателно е преди засаждането корените да се потопят във вода за едно-две денонощия, като се предпочита тя да е течаща. Непосредствено преди засаждането се потапят в рядка каша, приготвена от три части почва и една част пресен говежди тор.
Дръвчетата присадени на семенна подложка се засаждат на дълбочина на няколко сантиметра над кореновата шийка, а тези на вегетативна – до мястото на присадката. Вегетативни подложки за сега се използват основно при ябълката, крушата, дюлята и мушмулата.
През есента скромната офика изглежда като красиво бижу и често погрешно е наричана “калина”. С блестящите коралови или жълти гроздове, каквито са плодовете й, ние можем да си наберем и засеем, за да я...
Стъблата на ранните картофи се окосяват задължително десетина дни преди изваждането. Клубените от всяко гнездо се нареждат отделно, без да се смесват. До вечерта те се изсушават от влагата и от тях се...
Ако имате полиетиленова оранжерия, може да опитате. За този начин на отглеждане благоприятният срок за засяването на разсада е началото на втората десетдневка на януари за най-южните райони на странат...
Розовата ябълка (Syzygium jambos, Eugenia jambos, Jambosa jambos) с нищо не напомня ябълката, нито по формата на дървото, нито по формата на своите плодове. Тя идва от Източна Индия. Дървото на розова...