Засадените в най-благоприятен срок дръвчета се прихващат и се развиват много по-добре. Засаждането може да се извърши от края на листопада – до началото на набъбване на пъпките. За повечето райони у нас това е времето от края на октомври до началото на април. През този период може да се извършва засаждане, ако почвата не е замръзнала, прекалено влажна и температурата на въздуха е над 0˚С. При нашите климатични условия има два срока на засаждане – есенен и раннопролетен. Есенното засаждане започва след листопада и продължава до началото на зимата. В повечето случаи това е времето от към края на октомври до началото на декември. Когато температурните условия позволяват, това може да продължи и по-дълго. Във всички случаи есенното засаждане е най-подходящо. Преди всичко това е свързано с характерните особености в развитието на корените. За разлика от надземните части растежът на на корените продължава чак до края на декември и започва около месец по-рано от пролетното развитие на надземните органи. Това дава възможност наранените корени при засадените през есента дръвчета да зараснат и да започне развитието на нови коренчета. Развитието им се възобновява отново още към края на зимата и новозасадените дръвчета се развиват много по-добре.
Предимство на есенното засаждане е и това, че не се налага съхранение на дръвчетата през зимата, което крие опасност от измръзване и изсъхване на корените. Друго предимство е много по-продължителният и благоприятен период на засаждане. Особено наложително е есенното засаждане на видовете, при които развитието през пролетта започва по-рано. Такива са бадемът, кайсията, прасковата, джанката.
В краен случай засаждане може да се извърши и през пролетта, но то трябва да започне колкото е възможно по-рано и да приключи преди началото на набъбването на пъпките.
Преди засаждането дръвчетата се преглеждат внимателно и повредените засъхналите и болните се премахват. Нараненинте корени се изрязват до здрава тъкан като по възможност се запазват повече и по-дълги корени. Желателно е преди засаждането корените да се потопят във вода за едно-две денонощия, като се предпочита тя да е течаща. Непосредствено преди засаждането се потапят в рядка каша, приготвена от три части почва и една част пресен говежди тор.
Дръвчетата присадени на семенна подложка се засаждат на дълбочина на няколко сантиметра над кореновата шийка, а тези на вегетативна – до мястото на присадката. Вегетативни подложки за сега се използват основно при ябълката, крушата, дюлята и мушмулата.
Дребният ръст на глога е причината той да се приема повече като храст, отколкото като дърво от семейство Розоцветни. Здравата и качествена дървесина, от която се правят дръжките на ударните инструмент...
Водният зюмбюл (Eichornia crassipes) е от семейство Pоntederiасeae. Големите листа на това плаващо растение са разположени на дебели дръжки и събрани в розетка. Черните мъхести корени са събрани в гъс...
Циклантерата (Cyclanthera pedata) принадлежи към семейство Тиквени, като родът наброява от 5 до 8 вида, разпространени в Южна и Централна Америка. Това е едно- или многогодишна тревиста лиана, която с...
Цветното зеле е взискателно към условията за отглеждане. Най-добре се развива при температура 14-18 градуса от началния растеж до образуване на главите. При настъпване на горещините (28-30 градуса) гл...