Ако имате намерение да направите голямо насаждение от културна къпина, на която хубавото е, че няма бодли, естествено е да потърсите посадъчен материал от разсадник. За любителски нужди обаче можете да се възползвате от храста в двора на приятел. Къпината много лесно се размножава чрез така нареченото върхово вкореняване. Нарича се върхово, защото къпиновите леторасти имат способността да пускат корени в зоната на връхните пъпки, когато попаднат във влажна почва.
Периодът, в който можете да вкоренявате по този начин къпина, е доста дълъг, някъде откъм края на април - началото на май до края на юли, но колкото по-рано, толкова по-добре. Начинът е много лек за изпълнение, успехът идва още с първите опити.
Ето как става
Избирате добре развит летораст от добре развит къпинов храст. В съседство с него изкопавате недълбока (около 8-10 см) ямка. За предпочитане е пръстта да бъде рохка и при всички случаи влажна. Това лесно се постига, предварително ще полеете, ако се налага. А за да стане по-рохка пръстта, може да я размесите чрез накопаване с прегорял оборски тор или угнила горска шума. Но към такава мярка ще ви се наложи да прибегнете само на терени с неблагоприятни почвени условия, на каквито рядко някой засажда културна къпина.
В оформената ямка положете върха на избрания летораст. За да го прикрепите здраво, предварително си направете чаталче от някоя клонка. След като заровите върха, грижата ви ще е само да проверявате от време на време влажността на почвата в зоната на вкореняването и да я поддържате умерена. Не след дълго се образуват корени и се появява новият летораст. Наесен вкоренената млада къпина ще отделите от майчиното растение и ще я засадите на желаното място.
• Некротичните пръстеновидни петна по черешата могат да причинят от 25 до 50 % загуби. Заболяването се проявява чрез дребни, деформирани, хлоротични и нек-ротични пръстени. Хлоротичните пръстеновидни ...
Стъблата на ранните картофи се окосяват задължително десетина дни преди изваждането. Клубените от всяко гнездо се нареждат отделно, без да се смесват. До вечерта те се изсушават от влагата и от тях се...
Ятрофата (Jatropha) от семейство Млечки (Euphorbiaceae) идва от горите на Централна Америка. Необикновеният й облик веднага привлича вниманието - силно издуто в основата стъбло, едри яркозелени листа ...
Широко разпространен неприятел по тази култура е лешниковият хоботник – Curculio nucum. У нас той се среща много често особено по дивата леска. Вреди ларвата, която се храни с ядката на плодовете. ...