Ако имате намерение да направите голямо насаждение от културна къпина, на която хубавото е, че няма бодли, естествено е да потърсите посадъчен материал от разсадник. За любителски нужди обаче можете да се възползвате от храста в двора на приятел. Къпината много лесно се размножава чрез така нареченото върхово вкореняване. Нарича се върхово, защото къпиновите леторасти имат способността да пускат корени в зоната на връхните пъпки, когато попаднат във влажна почва.
Периодът, в който можете да вкоренявате по този начин къпина, е доста дълъг, някъде откъм края на април - началото на май до края на юли, но колкото по-рано, толкова по-добре. Начинът е много лек за изпълнение, успехът идва още с първите опити.
Ето как става
Избирате добре развит летораст от добре развит къпинов храст. В съседство с него изкопавате недълбока (около 8-10 см) ямка. За предпочитане е пръстта да бъде рохка и при всички случаи влажна. Това лесно се постига, предварително ще полеете, ако се налага. А за да стане по-рохка пръстта, може да я размесите чрез накопаване с прегорял оборски тор или угнила горска шума. Но към такава мярка ще ви се наложи да прибегнете само на терени с неблагоприятни почвени условия, на каквито рядко някой засажда културна къпина.
В оформената ямка положете върха на избрания летораст. За да го прикрепите здраво, предварително си направете чаталче от някоя клонка. След като заровите върха, грижата ви ще е само да проверявате от време на време влажността на почвата в зоната на вкореняването и да я поддържате умерена. Не след дълго се образуват корени и се появява новият летораст. Наесен вкоренената млада къпина ще отделите от майчиното растение и ще я засадите на желаното място.
Топлите гнезда са култивационни съоръжения, които дават възможност да се отгледат ранни зеленчуци в сроковете, които бихте го постигнали, ако използвате полутопъл парник, но при значително по-малко пр...
Филизенето е една от пролетните операции, които се правят в лозето. То се провежда около 10-15 май, когато ресите са се оформили и леторастите са достигнали дължина 10-20 см. От тях се премахват главн...
В доста дворове и вилни места досега не са успели да намажат с варов разтвор стволовете и дебелите клони на овошките. Необходимо е това мероприятие да се извършва периодично. Целта е целогодишно тези ...
Колорадският бръмбар е един опасен неприятел по картофите, патладжана и доматите. Притежава висока плодовитост и се храни обилно с разнообразна растителна храна. Възрастното насекомо е сравнително гол...