Екзотичната инкарвилея расте по странен начин. В началото на май се появяват цветоносните стъбла, а в началото на лятото се отварят цветовете, които приличат на цветовете на глоксинията. Листата на растението се появяват след цветовете. Инкарвилеята (Incarvillea) е от сем. Бигнониеви (Bignoniaceae) и произхожда от Централна и Източна Азия (Хималаите и Тибет). На височина достига до 50 см. Цъфти от май до септември в бяло, лилаво и розово, като цветовете много напомнят тези на глоксинията.
Изберете за инкарвилеята слънчево или полусенчесто място в градината или на балкона. Засадете я през пролетта – март, април. Преди засаждане добавете компост към почвата. Почвеният субстрат трябва да бъде богат на хранителни вещества и с много добри въздухо- и водопропускливост. При отглеждане в саксия осигурете добър дренаж за оттичане на водата. Поливайте обилно по време на активния период през лятото. Поне веднъж месечно подхранвайте с торове за цъфтящи цветя. Наесен отбележете мястото на инкарвилеята с пръчка, тъй като през зимата увяхва изцяло.
Размножаване:
Инкарвилеята се размножава чрез семена през пролетта. Засява се в песъчлива почва на дълбочина 2 – 5 мм. Семената покълват за десетина дни при температура около 20 градуса. След появата на първите истински листа, инкарвилеята се пикира. На постоянните си места в градината растенията се засаждат на разстояние около 30 см едно от друго. Инкарвилеята трудно понася пресаждането, затова се старайте да не разбутвате корените.
Размножаване е възможно и чрез стъблени резници през юли, но е трудно и с променлив успех.
За да си произведете подложка, можете да използвате семена. При ябълката и крушата се избират по-раннозреещи сортове и форми, а при костилковите – по-къснозреещи. Плодовете трябва да са добре узрели. ...
Вегетацията на лозата е към своя край и най-опасните болести за нея, каквито са маната и оидиума, вече не могат да нанесат значителни поражения. Гроздето обаче продължава да страда от сивото гниене. ...
Богатството на витамин С и В, каротин, калий, магнезий, танин, ябълчена и винена киселина, което се съдържа в боровинките, преминава във виното. Неговата алкохолна ферментация обаче се потиска от нали...
Дицентрата е необикновено изящно растение, известно в културата от началото на XIX век. Французите го наричат сърцето на Жанет, немците – цвете на сърцето, в Русия е известно като разбито сърце, а у н...
Странното микадо