Австралийският кестен (Castanospermum australe) е изключително оригинално растение от сем. Бобови, чиято родина е източното крайбрежие на континента Австралия. Там то е много стройно високо дърво, от което дървесината се използва за строителен материал и за направа на мебели, а плодовете само при специална обработка за храна и като билка. Сега кастаноспермумът се отглежда на открито в топлите райони на Европа и в Япония. Нараства търсенето му и като саксийно растение, като вече го притежават разпалени любители и у нас.
Отглеждани в саксия, растенията се оформят като изправено, слабо разклонено, вечнозелено дърво и достигат до 2 м височина. Листата са много красиви - текоперести, съставени от по 5-9 дяла. Всеки от тях е овално удължен, до 5 см дълъг, със заострен връх. Баграта е интензивно зелена, а повърхността блестяща.
В стайна обстановка растенията цъфтят много рядко, но това е наистина изключителна атракция. Цветовете са събрани на сбити съцветия направо по стъблото и по изключение се срещат и по клоните. Общото им устройство е като на бобовите растения, но задната им част е нетипично удължена и леко извита. Баграта им е интензивно оранжево-червена, нo блясъкът им е толкова силен, та изглеждат като лакирани. Особена чар им придават дългите тичинки. Цъфтежът продължава от март до май.
Плодовете са едри, груби шушулки, дълги от 12 до 20 см. Във всяка от тях има 3-5 броя семена. Те са сравнително едри - средно тегло 30 грама, а формата им е различна - овална, удължена, със заострени или обли крайчета. Баграта им е бежово-кафява. Докато са зелени, семената са отровни. При узряването токсичността намалява, но се консумират само при специална подготовка. Химичният им състав е сложен, но характерно е съдържанието на алкалоида кастаноспермум. Твърди се, че е открито антираково и антихиф действие на семената.
Основното изискване на растенията е да са на много добро осветено място, но да се предпазват от продължително пряко огряване от слънцето. Оптималната температура е 26 градуса. През зимата може да се намали до 15 градуса.
Размножава се със семена. При домашни условия това е трудно, защото те трябва да са прясно набрани, а кълняемостта им бързо намалява. Почвената смес трябва да е с рН около 5,9 до 6. Съставя се от торф, чимовка от глинеста почва, добре разложен оборски тор и пясък в съотношение 3:2:2:1. Полива се редовно, за да бъде смеската винаги равномерно влажна.
На местата, където няма опасност от частични измръзвания (у нас те са много рeдки), смокинята се формира като едностъблено дръвче. В повечето случаи се оформя като храст. За целта след засаждането се ...
При нормални условия репичките поникват за 3-4 дни и за 3-5 седмици са готови. Може да се засяват на открито още при първа възможност, обикновено в края на март, началото на април. Засявате ли на етап...
В много страни на света, а вече и у нас, освен традиционното производство на овощни дръвчета в разсадниците, все повече се предлагат облагородени фиданки, отгледани в контейнери и дори с плодове през ...
Зелената зимна украса на жилището е външна изява на дълбокия душевен стремеж към непрекъснат допир с природата. Има много листнодекоративни растения, с които можем да задоволим, ако не непълно, то пон...