Има цветя и храсти, които не предпочитат слънцето, а сянката. Момината сълза (Convallaria majalis) напролет ще я срещнем на сянка под някое дърво или зид. Белите уханни цветове, подобни на звънчета, са много обичани и търсени за рязан цвят всяка пролет. За да я има в северния двор, трябва да се извадят в саксии коренища от момина сълза. Те са два вида. Едните са тъпи и дебели, а другите – тънки и заострени. Важни са дебелите, защото те дават начало на цветните пъпки. Тънките и заострени са листни. През декември и януари саксиите се внасят на топло в помещения. Поливките с вода се зачестяват и се прибавя оборски тор. Рано напролет се пренасят и засаждат в северния двор да красят на сянка.
Предпочитана за северния двор е хортензията. За нея не бива да се забравя, че обича влагата и честите поливки й се отрязват много благотворно.
Чимширът (Buxus sempervirens) също е много подходящ за северен двор. Макар и бавно растящ храст той се формира с ножица. При него има едно условие, което задължително трябва да се спазва, а то е въздушната влага, без която не може. Към почвите не е взискателен. Може да са бедни, каменисти, песъчливи, дори издържа на заблатените, но без въздушна влага посърва и загива.
Друга прелест за северния двор са стелещите хвойни, които се делят на ниски, средни и високи.
Хвойни и тис крият двора
Стелещата хвойна – (Juniperus sabina) отлично покрива оголени площи. Успеем ли да си я закупим от декоративен разсадник, този вечнозелен храст ще унищожи много бързо излишните бурени и ще разчисти терена от нежелана растителност. Стелещата хвойна обхваща пространствата на ширина в диаметър, а не на височина.
Чимширът и стелещата хвойна се размножават вегетативно, но само със зелени резници, които се събират в края на юни и до средата на юли.
Много подходящ за северен двор е тисът (Taxus baccata). Той е вечнозелен и е незаменим за жива ограда. Живее дълго – над 1000 години, но расте много бавно. Обича влагоемните почви. Развива гъста красива корона и здрава коренова система. Започва да плододава от 20-ата си годишна възраст. Вечнозелените листа са игловидни и наситенозелени. Те са разположени срещуположно на клонките. Всички части на тиса обаче са отровни, с изключение на обвивката на семената. Съдържанието на алкалоида таксин го прави полезен и не вреди на околните храсти и дървета. Когато служи за жива ограда, е добре да се разполага шахматно на ивици с 40 см ширина на дупките за засаждане и дълбочина – 50 см.
Растежът и плододаването на отделни клонки или на цялото овощно дърво може да се засили, ако изрежете пръстен от кората, т.е. ако колцувате. Минералните вещества и водата, които идват от корените по п...
Листното торене е практика, която се прилага по време на вегетацията на зеленчуковите, овощните култури, цветните култури и лозята. То цели да се внесат допълнителни хранителни вещества в лесно достъ...
Предзимните посеви имат някои предимства: спестяват скъпото ни през пролетта време, семената никнат по-рано и младите растения използват по-добре влагата и постепенното затопляне на времето. Най-сполу...
Когато спанакът е нападнат от мана, по листата му се появяват бледозелени неясно очертани петна, които стават жълти и некротират. В мястото на напетняването листната петура се издува нагоре. От долнат...
Алена красавица расте в бутилка