Наричат хортензията най-хубавото украшение на градината. Убеждаваме се в това само като погледнем високия кичест храст с огромните - до 30 см, бухнали съцветия. Това е
един от най-обилно и най-продължително цъфтящите видове храсти. Цъфтежът му започва през юли и завършва в късна есен. Най-напред цветовете са зеленикаво-бели, по-късно бели, а през есента стават розови.
През лятото се прави втора резитба
Това цвете е особено популярно, но за съжаление не всички знаят как правилно да я отглеждат и размножават. През пролетта трябва да се режат едногодишните филизи и всички слаби и дребни клонки. В средата на лятото отново се извършва подрязване, а отрязаните клонки се използват за резници. Най-големи съцветия се получават, ако през пролетта се изрежат до основи всички стъбла, като се оставят няколко най-силни. Те се привързват за някаква опора. Същевременно се оформят и стъблата, като стремежът е да се постигнат най-ефектни форми на хортензиите: двугодишно растение се привързва за колче и се изрязват всички странични израстъци.
Цветовете може да се обагрят изкуствено
Хортензията обича плодородна, леко глинеста почва с кисела реакция, обилно поливане и шарена сянка. Тя възприема добре органични и минерални торове, които се внасят обикновено през първата половина на лятото. Но вар и пепел категорично не се понасят от хортензията. През пролетта растението може да се натори с торф, угнили листа и суперфосфат. И още една особеност, цветовете на хортензията могат изкуствено да се обагрят. Ако преди цъфтенето растението се полива с алуминиева стипца, белите цветове ще станат светлосини, а розовите - светлолилави. Ако в почвата се вкарат железни соли или се забие пирон до корена, цветовете ще станат сини.
Хортензията живее дълго - до 50 години. Тя изглежда добре на цветната леха, но не търпи съседство с други едри храсти или дръвчета: корените й са дребни и не й достига влага.
Размножаване
Когато стъблото достигне желаната височина, връхната пъпка се пречупва, за да оформи зелените резници, които се изрязват с остър нож под ъгъл до 25 градуса, трябва да имат един-два възела. Долните листа се изрязват изцяло, а горните -наполовина. Това се извършва при облачно време или рано сутрин, тъй като не трябва да се допусне никакво повяхване на резниците. Те се засаждат на дълбочина 1,5-2 см в оранжерия или сандъчета, в торф, поръсен отгоре с речен пясък, чийто слой е 3-4 см.
Резниците се поставят на сянка и се пръскат с вода 1-2 пъти дневно. След три-четири седмици те се вкореняват. По-късно постепенно трябва да се приспособяват към условия на открито. Младите растения се зазимяват, като се покриват със сухи листа. Много добре се вкореняват хоризонтални отводи, особено едногодишни.
Люлякът е едно от тези благодарни растения, които ни радват със своя цъфтеж, дори и да не правим почти нищо за тях. Единственото необходимо действие, което зависи именно от нас, е да го засадим в нужн...
Крушовият пъпкопробивач е най-уязвим през септември, затова борбата с него се повежда през този месец – най-късно в началото на октомври. Това е така, защото начинът на живот на този неприятел е малко...
Още през първите дни на януари може да бъде засято ранното зеле. Така някои градинари ускоряват производството. Има обaче едно важно условие за този начин. Трябва да се използва ранен сорт, който след...
Заливането на почвата е най-честата причина за гибел на стайните растения. Най-добре е, разбира се, да не допускате това да се случи, но ако се е случило вече, ще ви научим как да го спасите. Спа...
Под дебелите сенки засадете увулария