Индришето е многогодишно полухрастовидно растение, което на височина достига до 1,5 м. Стъблата са нежни, разклоняващи се, леко разкривени. Общият овал на листата е сърцевиден, но петурата им е силно и дълбоко нарязани, баграта бледо зелена. Покрити са с нежни власинки. Цветът е дребен, около 1 см в диаметър с пет бледорозови венчелистчета, с по-тъмни жилчици. P. crispum достига до 60 см височина. Листата са дребни, средно и плитко насечени, с бледа периферия и с аромат на лимон. Цветовете са много бледо розови, до 2 см в диаметър. P. tomentosum достига височина над 30 см. Листата са слабо и плитко насечени, с аромат на мента. Цветовете са бели, до 1 см в диаметър. P. capitatum достига 1 м височина. Листата са слабо но дълбоко нарязани. Цветовете са розови. P. fragrans, наричан мускатен е с аромат на индийско орехче.
Биологични изисквания
Всички видове индришета са светлолюбиви, като предпочитат пряко слънчево огряване. Тъй като през зимата растенията не прекарват период на почивка, топлината да е умерена и не трябва да пада под 8°С. Почвената смес винаги трябва да е равномерна, като не се допуска преовлажняване. Пулверизиране на листата не се налага.
Размножаване
Въпреки че може да се използват семена, които да се засаждат през пролетта, индришетата се размножават предимно чрез резници. Те се оформят рано напролет с дължина 10-12 см. Отстраняват се долните листа. Подреждат се в саксии или в сандъчета в пясъчнопочвена смес. Когато се оформят 4-5 нови листа, резниците вече са добре вкоренени и се садят в саксии с диаметър 10-12 см. Укрепнат ли, премахнете връхчетата смело, за да предизвикате разклоняване на растенията. Когато всяка пролет прехвърляте растенията в нови саксии, приготвяйте смес от равни части градинска почва, много добре разложен оборски тор или листовка и по малко пясък. През лятото саксите може да се изнасят навън за да красят балкони, тераси и веранди.
Ароматно и полезно
Надземните части на индришетата съдържат около 1,3 % етерични масла, захари, витамини, фитонциди, полифенолни вещества и много други. При консумацията им се предизвиква разширяване на кръвоносните съдове и се подпомага храносмилането. Известно е и антисептичното им действие. В българската народна медицина сокът или смачканите листа се препоръчват за налагане на трудно заздравяващи рани.
В българската кухня листата на индрищетата се прилагат като заместител на ванилията. С тях се ароматизират компоти, сладка и конфитюри. Благоуханието на листата действа успокояващо на нервната система и подобрява съня.
Ажгонът, наричан и ароматен айован, е познат в много страни заради силния си аромат и остър вкус. Отглежда се културно от най-ранни времена. Родината му е Азия. Използват се предимно свежите и сушенит...
Нематодата е дребен, кръгъл червей, паразитиращ по клубените. Напада всички представители от сем. Картофови. Ако забележите сферични образувания с бял, жълт или кафяв цвят по клубените на картофите, т...
От средата на май започва разсаждането на средно ранния патладжан. Кореновата система на патладжана е особено чувствителна към топлинния, водния и хранителния режим на почвата, затова се избират запаз...
В лозарството е общоприето, че степента и характера на повредите по лозата от ниски зимни температури зависят от силата и продължителността на минималните температури, релефа и изложението на терена, ...
Съсънката може да расте и в саксия