Едно от най-известните пролетни растения. Стъблата са изправени, листата - лентовидни, а отклонените надолу цветове са камбанковидни или звездовидни, в синя или виолетова багра. Не всички сцили си приличат - има зимноцъфтящи джуджета, традиционен синчец за разполагане под дървета, под храсти или за натурализиране в тревиста площ, високи видове със звездовидни цветове в компактни съцветия, които се появяват в началото на лятото. Багрите, височината на растенията и сезонът на цъфтеж са различни. Синчецът може да е бял, розов, пурпурен или бледоморав. Повечето видове се отглеждат лесно и ако ги оставите в земята, се разпростират в големи туфи.
Сортове: Най-ранният и най-малък вид е С. тубергениана - височина 7,5 см, бледосини цветове (1,5 см) с тъмни ивици, цъфтеж през февруари - март. С. бифолия (тъмносини звездовидни цветове) е друго раноцъфтящо джудже, но най-известният пролетен вид е С. сибирика - височина 15 см, сини чашевидни цветове (1 см), разположени в рехави гроздове, цъфтеж през март - април. Известни сортове са Alba (бял) и Spring Beauty (тъмносин). Най-добре познатият синчец (наричан още див зюмбюл) има много латински имена - С. нонскрипта, С. нутанс, Хиацинтоидес нонскрипта и Ендимион нонскриптус. Висок е 25 см; сини камбанковидни цветове (дължина 1 см) през април - май. Засадете луковиците на дълбочина 5 см през август - септември. Тогава цъфти и гигантският синчец, наричан още испански - С. кампанулата, или Хиацинтоидес хиспаника. Височина 30-45 см, сини, розови и бели сортове. Последна цъфти С. перувиана (кубински крем) - височина 30 см, сини цветове в овални гроздове, цъфтеж през май - юни.
Място и почва: Богата с хумус почва с добри дренажни свойства; слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете претрупаните туфи през август - септември; пресадете веднага.
Обикновено, когато въпреки естествената захарност от гроздето, някои винари прибавят допълнително захар, образуваният алкохол спира нормалната ферментация понеже спиртните ферменти не понасят голяма с...
През януари вече ще мислите за разсадите. Ако обаче тогава се сетите, че им трябва почва, май доста ще сте закъснели. Градината ще е покрита със сняг, а земята ще е скована от лед. Сега са последнит...
Бегониите – този океан от неописуеми форми и багри на цветове и листа включва около 1000 вида. Те биват тревисти многогодишни растения, ниски храсти или полухрасти, та дори и лиани. Кореновата им сист...
Названията, с които народът нарича любимите си цветя, говорят много повече от тези, които им е приписала ботаниката. В българския език веселото, обилно цъфтящо цвете, наричано с ботаническо име impati...