При нашите климатични условия засаждането може да се извърши както през есента, така и през пролетта. Опитите и практиката обаче показват, че лозите, засадени през есенно-зимния период, по-добре се прихващат, развитието им започва по-рано през пролетта. По този начин встъпват в първо плододаване по-рано. Обяснението не е сложно - използва се по-добре зимната влага.
Масова практика у нас е пролетното засаждане на лозето през втората половина на март и не по-късно от средата на април. Понякога то се прави и много късно през първата половина на май, при което се губи ценно време за развитието.
От края на октомври - до средата на ноември, но не в голям студ
През есенно-зимния период се засажда от края на октомври до средата на ноември, преди да настъпят зимните мразове. В южните райони може и по-късно. Както през есента, така и рано през пролетта не трябва да се работи в студени дни с температура под 0 градуса, тъй като корените на лозичките са нежни, лесно подсъхват и измръзват.
Как става?
Облагородените вкоренени лозички могат да се засаждат по най-различни начини – в предварително изкопани дупки с размери 30x30 см с дълбочина 40-50 см, само със садило или дупките да се направят с железен кол. Използват се първокласни лозички с добре развити корени и летораст. Първо се изрязват по-дебелите корени на 6-8 см от основата, а най-тънките - до основата. От пръчките се оставя най-добре развитата, тя се изрязва на 2 видими очи. След това лозичките се потапят в съд с вода, за да се опреснят корените. Някои препоръчват във водата да се постави угнил оборски тор. Лозичките се поставят вертикално по средата на дупката или до мястото на маркировъчното колче. На дъното се изсипва рохка почва, разбъркана с угнил оборски тор, върху нея се поставят корените. Придърпва се с мотика рохка почва, така че дупката да се напълни до половината. Пръстта се притъпква добре с крак и ако почвата е суха, се полива. След това наново се запълва дупката и отново се притъпква. До лозичката се поставя маркировъчното колче и се натрупва рохкава почва на височина 3-4 см над най-горната й част. Ако не се закрие с почва, има опасност да изсъхне.
Варовата (неинфекциозна) хлороза е функционално заболяване, което се дължи на недостатък на желязо. Обикновено се проявява на втората година от засаждането около цъфтежа на лозите, когато растежът на ...
Качествено грозде се получава, когато десертните сортове не са претоварени с плод. Тогава зърната са едри, вкусни, а гроздовете красиви. Обикновено прореждането се извършва на два пъти. Първото е заед...
Съвременното удачно решение на всички проблеми е оранжерия с покритие от мрежест поликарбонат. Материалът е дълговечен и добре пропуска светлината, лек е, затова не се нуждае от специална основа, а ос...
Чубрицата е готова за прибиране, когато растенията са във фаза на начален цъфтеж. За повечето райони на страната това става обикновено към края на юли. Независимо дали е градинска или балканска, перио...
Малайската ябълка ухае на роза