При нашите климатични условия засаждането може да се извърши както през есента, така и през пролетта. Опитите и практиката обаче показват, че лозите, засадени през есенно-зимния период, по-добре се прихващат, развитието им започва по-рано през пролетта. По този начин встъпват в първо плододаване по-рано. Обяснението не е сложно - използва се по-добре зимната влага.
Масова практика у нас е пролетното засаждане на лозето през втората половина на март и не по-късно от средата на април. Понякога то се прави и много късно през първата половина на май, при което се губи ценно време за развитието.
От края на октомври - до средата на ноември, но не в голям студ
През есенно-зимния период се засажда от края на октомври до средата на ноември, преди да настъпят зимните мразове. В южните райони може и по-късно. Както през есента, така и рано през пролетта не трябва да се работи в студени дни с температура под 0 градуса, тъй като корените на лозичките са нежни, лесно подсъхват и измръзват.
Как става?
Облагородените вкоренени лозички могат да се засаждат по най-различни начини – в предварително изкопани дупки с размери 30x30 см с дълбочина 40-50 см, само със садило или дупките да се направят с железен кол. Използват се първокласни лозички с добре развити корени и летораст. Първо се изрязват по-дебелите корени на 6-8 см от основата, а най-тънките - до основата. От пръчките се оставя най-добре развитата, тя се изрязва на 2 видими очи. След това лозичките се потапят в съд с вода, за да се опреснят корените. Някои препоръчват във водата да се постави угнил оборски тор. Лозичките се поставят вертикално по средата на дупката или до мястото на маркировъчното колче. На дъното се изсипва рохка почва, разбъркана с угнил оборски тор, върху нея се поставят корените. Придърпва се с мотика рохка почва, така че дупката да се напълни до половината. Пръстта се притъпква добре с крак и ако почвата е суха, се полива. След това наново се запълва дупката и отново се притъпква. До лозичката се поставя маркировъчното колче и се натрупва рохкава почва на височина 3-4 см над най-горната й част. Ако не се закрие с почва, има опасност да изсъхне.
За късно производство на зелен фасул се избира почва чиста от плевели и осигурена с поливна вода. За предпочитане са глинесто-песъкливите, леките черноземи,речните наносни и богатите на вар почви. Не ...
Кореновото гниене по ягодата се среща навсякъде в страната. Болестта обикновено се проявява през втората година след засаждането или по-късно. Растенията изостават в развитието си. Листата им са по-др...
Розовата ябълка (Syzygium jambos, Eugenia jambos, Jambosa jambos) с нищо не напомня ябълката, нито по формата на дървото, нито по формата на своите плодове. Тя идва от Източна Индия. Дървото на розова...
Синята китка е много упорит коренов плевел. По доматите паразитират тютюневата синя китка (Оrobanche ramosa) и по рядко слънчогледовата синя китка (Оrobanche cumana). Разликата между двата вида е във ...