Растението прилича на гладиола, цъфти с ароматни цветове наесен, когато повечето луковични вече са прецъфтели, но не е за всеки. Не е издръжливо; кормусите трябва да се извадят преди застудяване и да се засадят отново напролет. Има нужда от слънчево място и умерен климат.
Сортове: Ще я откриете под името А. биколор муриеле или A. Murieliae в каталозите за луковици, но в повечето справочници се нарича Гладиолус калиантус. Цветовете (5-7,5 см) са звездовидни, листата - саблевидни, а стъблата са дълги 90 см. В основата на всяко венчелистче има ясно изразено пурпурно петно. Кормусите трябва да презимуват на сухо и сравнително топло място.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства; топло и слънчево място.
Размножаване: Извадете кормусите през октомври и ги засадете отново през април. Може да цъфне след няколко години.
Клематисът (Clematis) е многогодишна лиана от семейство Лютикови, изключително популярна заради ефектните си цветове и големите възможности, които дава за оформяне на пространството във височина. Цъфт...
Борагото (Borago), известно още като краставична трева, се отглежда предимно в Западна Европа като зеленчуково (младите листа на растението се използват за салата), медоносно и декоративно растение. Р...
Доматите се подхранват на няколко пъти. Първият път е когато се оформят първите плодове, вторият – двадесетина дни по късно, а третият е след прещипването на върховете. Този момент за ранните домати н...
Краставиците развиват дълго стъбло със странични разклонения, което се разстила по повърхността на почвата. Отглеждани така, те дават много по-малко плодове отколкото са способни да дадат. Науката е о...
Дактилориза