Афеландрата е родом от тропическите области на Америка. Този типичен представител на семейство Акантови принадлежи към голям род, в който има повече от 170 вида вечнозелени храсти и полухрасти. Като стайно растение е разпространена разперената афеландра. Нейните изключително красиви големи листа са обагрени в тъмнозелено. Централната и страничните им жилки са добре очертани, с цвят на слонова кост и определено създават прилика с растение-зебра. А когато се появят и ярко обагрените съцветия, красотата й става неустоима.
За да поддържаме красотата на афеландрата, не трябва да забравяме, че тя изисква условия, сходни с тези във влажните тропически гори – ярка светлина, висока въздушна влажност и постоянна топлина. Мястото, където ще я настаним, трябва да е много светло, но преките лъчи на обедното слънце не бива да попадат върху листата, защото лесно ще ги изгорят. Влажният въздух се постига с често оросяване или като саксията се постави в широка подложка, пълна с вода, но върху чакъл или друг материал, който ще предпази корените от мокрене. През лятото температурата не бива да е по-ниска от 20 градуса, по-високата не вреди. През зимата 10 градуса са оптималната среда, за да цъфти растението добре. Резките промени на топлинния режим водят до окапване на листата. Същото се случва и когато растенията са по-възрастни. Това лесно се поправя с подрязване през пролетта. Оголеното стъбло се отрязва с остър нож на 5-7 см от основата. След това растението се изважда от саксията, пръстта леко се оронва от корените и се засажда в един номер по-голяма саксия. Почвата трябва да е лека и хранителна. Скоро ще се появят нови стъбла. Започва редовно поливане и подхранване, което ще донесе красиви листа и цветове. Полива се с мека и топла вода, ако времето се застуди, количеството й се намалява, но корените не бива да пресъхват. От пролетта до есента се подхранва с минерални торове за цъфтящи растения.
Размножаването става с резници. За тази цел идеално могат да послужат изрязаните части от пролетната подстрижка. Те се почистват от долните листа и се се засаждат по няколко в съд с влажен почвен субстрат. Съдът се поставя в найлонов плик, който се затваря добре, и се поставя на светло и топло място. Когато резниците се вкоренят и започнат да растат, пликът се маха и младите афеландри се аклиматизират една седмица, преди да се засадят в собствени саксийки.
Тайните на успеха
Светлина: Ярка и разсеяна.
Вода: През зимата по-малко, през лятото обилна.
Влажност на въздуха: Често пулверизиране.
Подхранване: Веднъж на две седмици.
Някои видове къпини са по-чувствителни към студ от малините. Това важи предимно за сортовете със стелещи се издънки. Те понасят температури от минус 20 до минус 25°С, без да претърпят някакви особени ...
На много места в страната вече берат орехите. Това е фасулска работа - биха казали мнозина. Но не е съвсем така. Избързването е толкова вредно, както и закъснението. Околоплодниците на полузелените пл...
Плевете и ако има кускута, я унищожете. Тя е паразитно растение с жълто-оранжеви стъбла. Развива се върху разсада от домати, лук, пипер и смуче готови хранителни вещества от тях. Размножава се чрез се...
Американската боровинка стана хит сред любителите градинари. Тези, които са пропуснали да си засадят растение през есента след листопада (втората половина на октомври), могат да го направят и сега, в ...
Водна лилия