Всеки който се захваща да отгледа патладжан, трябва да има предвид, че растението е светлолюбиво, обича топлината и влагата. Кореновата му система е относително добре развита, но усвояващата й способност е по-слаба, отколкото на доматите, например. Оттук произтича необходимостта за патладжана да се избират дълбоки, рохки, влагоемни и богати на лесно усвоими хранителни вещества почви. Мястото да е дълбоко обработено още през есента, когато се заорават по 300-400 кг на 100 кв. метра прегорял оборски тор.
Патладжанът може да отгледате като ранна или средно ранна култура. И в двата случая ще е необходим разсад. Ако нямате собствен, може да си купите. Ранният се засажда през втората половина на април до началото на май. За успеха много е важно мястото да е добре защитено от студените ветрове. В това отношение дворните места предлагат по-добри възможности, отколкото градините на открито. Средно ранният се засажда към края на май.
За ранно или за късно производство непосредствено преди засаждането оформете бразди на разстояние 60 см една от друга. Растенията засаждайте поединично на южния скат на браздата, където има по-добри топлинни условия. Разстоянието между стръковете да е 40-50 см.
Облагородили сте овощно дърво и новите леторасти вече са израстнали. Те са много крехки. Особено уязвими са на мястото на присаждането. Ветровете, както и накацалите върху тях птички могат да унищожат...
Има ли възможност да го засеете през февруари, не я пропускайте. Не позволява ли времето, отложете за март, но и тогава - колкото е възможно по-рано. По-късните посеви попадат в условия на топло време...
За да образуват качествени кореноплоди репичките, се нуждаят от рохкава и богата почва с достатъчно влага. На бедна и суха почва кореноплодите загрубяват и изкуфяват, рано се формира и цветоносно стъб...
Дълга е поредицата от калини и твърде разнообразни по цвят и форма на листата и плодовете са те. Познати са близо сто диворастящи и култивирани вида от рода Калини (Viburnum) към семейство Caprifoliac...
Сейте праза направо в лехата