Повредите от бактериални, вирусни и фитоплазмени болести при новозасадените овошки могат да провалят 70, дори 90% от реколтата. Докато овощарите са запознати с предпазните мерки и с лечението на бактериалните заболявания, то малцина са наясно с признаците на вирусните и фитоплазмените болести.
Последствията от вирусното нападение се разпознават по листата, цветовете и плодовете, възможно е да се появят и по стъблото. Ето защо откривателите на тези заболявания са свързвали наименованията им с образната картина на уврежданията - пожълтяване на жилките, мозайка, плоски клони, гумена дървесина.
Вирусите съществуват в растенията и в т. нар. скрита (латентна) форма.
Шарката по сливата, джанката или прасковата може да доведе до пълно безплодие или ниски добиви с лошо качество на плодовете. Ако в една ябълкова градина се прояви метловидност се поставя под въпрос рентабилността на насаждението. Безобидният вирус на мозайка при ябълката още в разсадника може значително да намали процентът на прихващането. При засегнатите дървета в градината, добивът пада с една трета.
Болната подложка, облагородена със здрав калем или пъпка предава заразата както в мястото на присаждане така и по свързващите ги проводящи съдове. Това е възможно да се случи и при преоблагородяване на овошките със заразени калеми. Някои вируси се пренасят и от листни въшки, акари, цикадки или гъсеници.
Няма препарати, има предпазни мерки
Науката все още не е разработила ефективни химични средства за ограничаване или лекуване на тези заболявания. Ето защо се препоръчват две особено важни и радикални мероприятия:
• задължително унищожаване на нападнатите растения.
• отглеждане и използване в разсадниците на тестиран за вируси изходен материал - семена от контролирани маточни дървета, подложки, резници, калеми.
Едно от най-радикалните средства е използването на нова технология за производство на свободен от вируси и фитоплазми посадъчен материал в овощните разсадници. В създадените специализирани лаборатории, включително и у нас вече се предлагат изпитани овощни сортове и подложки. Използва се методът на топлинната обработка за освобождаване на растенията от латентните вируси. Части от вегетационните връхчета се обработват при температура между 37 и 39 градуса. После се размножават при специфични технологии.
Близо 30% е по-висок добивът от засаждане на обезвирусени дръвчета.
Лозата се засажда на риголвана почва (50-70 см), за да формира дълбока коренова система. С тази обработка на площта хранителните вещества от повърхностния пласт се поставят отдолу, а подпочвата се изн...
Най-много отглежданият пипер в дворните градини е средно ранният, наричан още летен. Консумира се през лятото и широко се използва за приготвяне на зимнина. Семената за производство на разсад се засяв...
Семената на аконитума се засяват веднага след като се съберат. Това се прави не по-късно от октомври-ноември. За да хвърлите семената в почвата, първо трябва да подготвите терена. Направете леха, коят...
Повреди по зелето по време на съхранението могат да причинят някои болести, които пренесени със заразени глави, продължават да се развиват и да заразяват здравите. Такива са: Бяло гниене – започва ...
Болести се промъкват от градината