Повредите от бактериални, вирусни и фитоплазмени болести при новозасадените овошки могат да провалят 70, дори 90% от реколтата. Докато овощарите са запознати с предпазните мерки и с лечението на бактериалните заболявания, то малцина са наясно с признаците на вирусните и фитоплазмените болести.
Последствията от вирусното нападение се разпознават по листата, цветовете и плодовете, възможно е да се появят и по стъблото. Ето защо откривателите на тези заболявания са свързвали наименованията им с образната картина на уврежданията - пожълтяване на жилките, мозайка, плоски клони, гумена дървесина.
Вирусите съществуват в растенията и в т. нар. скрита (латентна) форма.
Шарката по сливата, джанката или прасковата може да доведе до пълно безплодие или ниски добиви с лошо качество на плодовете. Ако в една ябълкова градина се прояви метловидност се поставя под въпрос рентабилността на насаждението. Безобидният вирус на мозайка при ябълката още в разсадника може значително да намали процентът на прихващането. При засегнатите дървета в градината, добивът пада с една трета.
Болната подложка, облагородена със здрав калем или пъпка предава заразата както в мястото на присаждане така и по свързващите ги проводящи съдове. Това е възможно да се случи и при преоблагородяване на овошките със заразени калеми. Някои вируси се пренасят и от листни въшки, акари, цикадки или гъсеници.
Няма препарати, има предпазни мерки
Науката все още не е разработила ефективни химични средства за ограничаване или лекуване на тези заболявания. Ето защо се препоръчват две особено важни и радикални мероприятия:
• задължително унищожаване на нападнатите растения.
• отглеждане и използване в разсадниците на тестиран за вируси изходен материал - семена от контролирани маточни дървета, подложки, резници, калеми.
Едно от най-радикалните средства е използването на нова технология за производство на свободен от вируси и фитоплазми посадъчен материал в овощните разсадници. В създадените специализирани лаборатории, включително и у нас вече се предлагат изпитани овощни сортове и подложки. Използва се методът на топлинната обработка за освобождаване на растенията от латентните вируси. Части от вегетационните връхчета се обработват при температура между 37 и 39 градуса. После се размножават при специфични технологии.
Близо 30% е по-висок добивът от засаждане на обезвирусени дръвчета.
Премахването на растящите върхове на леторастите заедно с 5-6 недоразвити листа се нарича кършене. То се прилага в почти всички лозарски райони у нас, но понякога неправилно, защото лозите се кършат ...
Най-често от зеления фасул се правят консерви в буркани. Но понякога се оказва, че нещо не е както трябва и зимнината вместо в тенджерата отива в боклука. Фризерът е другият по-удобен начин за съхране...
У нас шипката се среща навсякъде. Има я на морското равнище и високо в планината. Заради ценните си качества е култивирана още от дълбока древност. Практиците цветари са успели през годините да опитом...
За това растение се споменава дори в Библията. Плиний отбелязал с възторг, че в градините на Рим е израснала черница. Древните гърци я считали за най-разумното дърво, защото тя се разлиства по-късно о...
Гъста подземна мрежа оплита съвлакът