Геогенантусът (Geogenanthus) е изключително красиво, но капризно растение. Отнася се към сем. Commelinaceae. Родът е малък, включва само 4 вида, от които като декоративни се отглеждат два: вълнист геогенантус (G. undathus) и G. poeppigii. Тяхна родина са Перу и Бразилия. Растенията са многогодишни, тревисти. На височина достигат 30-40 см. Стъблата са червеникави, ниски, но разклонени. Увенчани са с изключително ефектни листа. Те са кожести, елиптични, дълги 8-10 см. Баграта им е тъмнозелена. Върху тях като с четка са изписани сребристи раета – централното непрекъснато, а страничните – на щрихи. От долната страна листата са виолетови. Повърхността им е леко вълниста. През лятото за кратко се появяват дребни, бледолилави цветчета, без декоративна стойност.
Основното изискване на растенията е към светлината. Тя трябва да е ярка, но слънцето да не огрява пряко изрисуваните листа, защото ще изличи шарката и те ще позеленеят. Растенията са топлолюбиви. През цялата година оптималната температура трябва да е около 18-20ºС. През лятото безболезнено може да понесат повишаване на тези стойности, но през зимата не е желателно градусите да паднат под 16.
Водата също е важен фактор, за да бъдат листата винаги свежи. Това налага през лятото да се полива щедро. През зимата количеството на поливната вода се намалява, но винаги се съобразява със състоянието на растенията. По отношение на въздушната влажност ще трябва да се задоволява големият им каприз. Растенията не понасят дори леко засушаване на околния въздух, което налага всеки ден да се пулверизират. А понеже варовитата вода би петносала листата, тя задължително трябва да е мека.
Геогенантусът се размножава чрез вкореняване на стъблени резници. Важно условие е пясъчно-почвената смес да е топла. Затова най-подходящият срок е в края на пролетта-началото на лятото. Осигурява се и висока въздушна влажност, като резниците се покриват с прозрачен полиетилен.
И още един каприз – саксиите, в които ще се засадят вкоренените резници, трябва да са плитки и широки. Дренират се добре. Почвената смес се съставя от равни части чимовка, листовка, добре разложен оборски тор и пясък. Докато са млади през една-две години растенията се прехвърлят в по-големи саксии през пролетта.
Дицентрата е необикновено изящно растение, известно в културата от началото на XIX век. Французите го наричат сърцето на Жанет, немците – цвете на сърцето, в Русия е известно като разбито сърце, а у н...
Лозовият материал е основа за производството на качествено грозде. За да сте сигурни в автентичността и качеството на лозите, трябва да купувате от производител, който е регистриран в Изпълнителната а...
Калатеята (Calathea) принадлежи към семейство Марантови. Тя има декоративни изрисувани листа и красиви цветове. Произхожда от тропиците в Африка, Южна Америка – тихоокеанските острови на Индия и Австр...
През последните години интересът към боровинката нарастна, защото плодовете и са богати на въглехидрати, органични киселини (лимонена и ябълчна) и пектинови вещества. Значителни са количествата на ви...