Хладните дни на късната есен са благоприятни за посев на семена от кипариси в сандъчета. Посевът се извършва на терасата или в градината на открито, най-добре когато времето е влажно. Сандъчето се зарежда с разрохкана градинска пръст и листовка от широколистни дървета. Тази почва е полезна за семената, защото е неутрална и лека. Ако не намерим листовка, купете си почва за цветя, а тя съдържа и торф, полезен за поддържане и съхранение на влагата. Почти на повърхността на почвата се правят бразди на разстояния, определени от нас и броя на семената. Те се сеят равномерно. Дребни са. Върху тях се насипва пясък с дебелина, колкото е големината на семената, умножена по три. Сандъчетата с посева се оставят в градината или на терасата на открито, не в стаята. Ако зимата е сурова и температурата падне под нула градуса, сандъчетата се загръщат със сено или сухи листа. Разсадите на кипариса са готови за след две години.
Шишарките през зимата на първата година или през пролетта узряват, а през есента на втората година се разтварят и освобождават семената. Кипарисите като средиземноморски вечнозелени храсти или дървета, са светлолюбиви и топлолюбиви, но са по-бавнорастящи. Тяхно отечество са Мала Азия, Иран и островите Кипър и Крит. У нас виреят в по-южните райони на страната като Стара Загора, Кричим и др. Най-благоприятни са районите на Черноморието, където освен почвена влага има и въздушна влага. Кипарисът не е капризен към почвата. Издържа на бедни терени, защото развива централен корен, който дава много странични разклонения. Не издържа продължителните ниски температури и мръзне, затова присъствието му в Северна България е ограничено. Ако зимата се случи снежна, много полезно е сандъчето с посева да се покрива със сняг, защото снегът, когато се топи, засилва и помага покълването на семената. Ако семената са качествени и покълнат, напролет ще има едногодишен разсад. Дали могат да покълнат можем и сами да проверим. Това става при стайни условия, където температурата е по-висока. Върху влажна марля се посипват малко семена и се наблюдават, ако семената са качествени, във влажната среда те ще покълнат.
Кипарисите са чудесна алейна украса или като единични дървета в градини с по-топъл въздух.
При производството на зеле най-голямо стопанско значение има късното полско производство. То задоволява нуждите на населението за прясна консумация и за консервиране. Главестото зеле е взискателно към...
За късно производство на зелен фасул се избира почва чиста от плевели и осигурена с поливна вода. За предпочитане са глинесто-песъкливите, леките черноземи,речните наносни и богатите на вар почви. Не ...
Нарича се още висока, защото превъзхожда чувствително по размери познатите ни видове боровинки по нашите планини, и културна, защото се отглежда от човека. Нарастващият интерес към нея е лесно обясни...
В групата на ранните зеленчуци влизат спанак, салата, репички, лук и чесън за зелено. Тези култури се характеризират с къс вегетационен период и слабо развита коренова система. Това ги прави много взи...