След алкохолната ферментация, която продължава около 10 дни, виното трябва да се източва от джибрите. Тогава виното е грубо, тръпчиво, таниново с малко неприятен вкус, ако е направено от сортовете Каберне совиньон и Мерло. Цветът му да е привлекателно рубиненочервен, да е устойчив на заболяване и най-важното да е биологически неподатливо на образуване на утайка.
Дегустирайте виното внимателно и ако таниновият му привкус е силен, обработете с желатин. Той е във вид на безцветни или слабожълтеникави, огъващи се листове. Прибавен в червените вина, той се съединява с танина и се образува парцалеста утайка. Дозата на желатина е най-често от 5 до 10 г за 100 литра вино. Желатинът се залива със студена вода, с която престоява около 12 часа, за да се прочисти и набъбне. Студената вода се отлива, а набъбналият желатин се разтваря в малко затоплена вода (55-60 градуса). При постоянно и енергично бъркане се прибавя към него малко вино, за да се за запени и тази смес се прибавя в съда при много силно разбъркване.
Ако цветът на червеното вино ви харесва, може да го задържите на това положение чрез прибавка на всеки литър вино по 2 г серниста 6 %-ова киселина.
От всички направления за стабилизиране на вината, най-ефективно е обработката с бентонит. Той е ситно смлян бял прах, който предотвратява размътването на вината и образуване, макар и на незначителна утайка. Слагайте по 1 г за всеки литър вино. Количеството бентонит се посипва на малки порции във вино или гореща вода и се оставя да набъбне 24 часа. След това се разбива до запенване при последователно внасяне на малки порции вино. Готовата бентонитова емулсия се прибавя в цялото количество вино при продължително, много интензивно разбъркване. Виното се оставя в покой 8-10 дни и се претака.
От голямо значение за стабилизираните червени вина е тяхното по-продължително съхранение в дъбови бъчви. Консумацията на червеното вино, трябва да става поне след първата година от отлежаването му.
При кършенето се премахват върховете на леторастите заедно с 5-6 до 8 междувъзлия на летораста. Това се прави обаче само на силни лози, за да се спре прекаленото изразходване на пластични вещества за ...
След засяването на готварските тиквички идва редът на едроплодните. Те може да бъдат обикновени или пък мускатни (цигулки). Изискват богати, рохкави и влагоемни почви, обилно наторени с оборски тор. Н...
Фрезията е красивоцъфтящо растение с ароматни цветове. Височината й е от 30 до 60 см. Цветовете са с диаметър до 6 см, с най-разнообразна окраска: бяла, жълта, розова, червена, оранжева, лилава, виоле...
У нас са известни два минерални фосфорни торове - суперфосфат и амофос. Суперфосфатът се внася през есента преди основната обработка на почвата. Който не е направил торенето, може успешно да поправи п...