В периода от средата на октомври до средата на ноември може да се засади едър арпаджик (попска, балучка) за производството на зелен лук много рано през пролетта. От по-дребните луковици, реколтата се получава малко по-късно. Срокът на засаждане зависи от конкретните метеорологични условия. Засаждането може да се направи поетапно. Особено подходящи са едрите и деформирани луковици, които дават повече растения.
Почистената парцелка се наторява с угнил оборски тор в доза 300-400 кг/100 кв.м и минерални торове – суперфосфат 4-5 кг, амониева селитра 1,5-2 кг и калиев тор 1-1,5 кг. След това се прекопава дълбоко, разрохква се добре и се оформят лехите. Засажда се във влажна почва, в плитки браздички през 10-12 см, на 6-7 см между луковичките и 5-6 см дълбочина. Дъното на браздичката не трябва да бъде уплътнено, защото когато коренчетата започнат да се развиват да успеят да проникнат дълбоко, за да не повдигнат луковичките на повърхността.
За получаването на реколта в периода декември-март се използват култивационни съоръжения – неотопляеми полиетиленови оранжерии или полутопли парници. При оформяне на вътрешни тунелчета в оранжериите е възможно получаването на реколта през цялата зима. В парниците торовият пласт трябва да бъде 25-30 см, а почвеният около 15 см. Добре е да се използва рътен посадъчен материал. За тази цел на луковиците се отрязва шийката и се оставят 3-4 дни в помещения при 25-30ºС докато поникнат. За да се използва по-добре мястото, може да се засадят на по-гъсто в реда.
За най-студените зимните месеци, януари и февруари се използват стоманено-стъклени оранжерии с ограничено отопление или топли парници. В тях при поддържане на температура над 2ºС, се получава реколта след 45 дни. Засаждането се направи през втората половина на ноември и през декември. Последното не трябва да бъде по-късно от 20 януари. Може да се използват нестандартни, но здрави луковици – по-дребни, деформирани или прораснали.
Тъй като през зимните месеци арпаджикът е в дълбок покой, трябва да се прекъсне. За тази цел луковичките се струпват на куп в пътечката на оранжерията и се заливат с топла вода, до 40-45ºС. Процедурата може да се повтори и на другия ден до пълното насищане на главичките, след което вече се засаждат. По този начин се получава рътене на посадъчния материал. Засаждането е на същата дълбочина в браздички през 12-15 см.
Кротонът (Codiaeum veriegatum) се отглежда трудно. Красотата му се поддържа, като му се осигурява постоянна температура през цялата година около 18-20°С и висока въздушна влажност. Не бива да се държи...
Ароматните дюли са познати отпреди хиляди години, но въпреки това тази овошка не е широко отглеждана. У нас в дворовете се срещат единични дървета от местната ябълковидна дюля, която представлява инте...
Първото нещо, в което трябва да сте сигурни, са дозите. Те са написани върху етикетите на продуктите за растителна защита и на упътванията, които ги придружават. Дозите за течните продукти обикновен...
Чесънът се разделя на два подвида – обикновен и стрелкуващ. У нас най-широко се отглеждат две форми на обикновения чесън – зимен и летен. Зимният чесън се характеризира с по-високи, по-дебели и нежн...