Отгледайте си джинджифил

Родината на джинджифила е Югоизточна Азия - Хималаите и Непал. На открито се отглежда в тропическия пояс, а у нас само като саксийно растение, при това много лесно. Той е бил известен още на древните гърци и римляните, които са го използвали освен като подправка и като лекарство. Какво значение има в живота им, говори фактът, че са го ценели толкова високо, колкото златото.
Растенията образуват мощни коренища, които са обект на хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост. Стъблата достигат височина до 1,8 м. От върха им последователно излиза по един лист. При вида кокинеум той е мечовиден, тъмнозелен, а при гарденианум е овално удължен, светлозелен. Дължината на листата е 25-30 см. Цветовете са много оригинално устроени, наподобяват орхидеи. Те са до 5 см дълги, жълтеникави или пастелно червени, с красиви тичинки на грациозни дръжки. Събрани са по много в продълговато класовидно съцветие. Появяват се от юли до септември.

Отглеждане

Джинджифилът се отнася към светлолюбивите растения. При нашите климатични условия се препоръчва да се отглежда в саксии номер 20-30. Важно условие е да му предложите богата на хранителни вещества почвена смес. В нея задължително трябва да включите добре разложен оборски тор, листовка и пясък. Накрая прибавете градинска почва или чимовка. Съотношението между компонентите трябва да е 2:2:2:1. Разбъркайте добре.
През лятото саксиите може да са в стаи или на балкони и тераси, защитени от ветрове, които разкъсват листата и пречупват крехките стъбла. Важно е да поливате редовно, така че почвената смес винаги да е умерено влажна. Два пъти месечно се подхранва с разтворени във вода минерални торове, 1 г за 1 литър. През зимата задължително саксиите трябва да са на закрито, където температурата да е около 7°С. Премахвайте прецъфтелите клонки.
Един много смел вариант е, през пролетта, след като премине опасността от слани, растенията да се засадят и на открито в градината. Само след месец те започва да се развиват чудесно. Основната грижа е поливането. Тъй като растат буйни и крехки, трябва да им се направят здрави подпорки. За награда когато в началото на октомври ги извадите, ще откриете едри, сочни коренища. Ако сте разпалени любители на екзотиката, пробвайте и този начин за отглеждане. Важно е да знаете, че растенията не понасят в почвата да се застоява излишна вода, която предизвиква загниване на коренищата.
Въпреки че джинджифилът може да се размножава със семена, по-често се практикува разделяне на коренищата през пролетта. Използват се тези части, които имат вегетационен връх, а останалите се използват за консумация.

Полезни съставки

Коренището на джинджифила съдържа етерични масла, от които зингиберонът е със специфичен, много приятен аромат и парлив вкус. В тях има също полизахариди, смоли, флавоноиди и други ценни съставки. Етеричното масло стимулира стомашните жлези и действа противомикробно. Коренището успешно се ползва като подправка на ястия, сладкиши, салати, напитки. Когато е свежо настъргва се, а когато е изсушено се стрива на прах. Дозата е минимална - на върха на чаена лъжичка за 6 порции. Подправката действа както тонизиращо, така и за подобряване на храносмилането и потентността.
Коренището се използва и като лекарство - като чай при простудни заболявания и за възбуждане на апетита. Против кашлица се варят 10 г коренище в 1 л вода. Прибавят се една щипка стафиди и няколко смокини. От тази приятна отвара се взема по 1 ч. лъжичка 5-6 пъти на ден. От захаросани коренища се приготвят деликатесни бонбони. Бонбони и десерти подправени с джиндифил са профилактично средство при простуда. Много често се използва и извлеченото от коренищата етерично масло.