Божурите са едно от най-красивите и разпространени многогодишни декоративни растения. От тях се получава прекрасен рязан цвят, широко се използват в озеленяването. Високо се цени тяхната компактност, стройност на храста, нежния аромат.
Ако сте засадили млади божури в градината, имайте предвид, че те не обичат местенето из лехите. През първата година от развитието си растенията се нуждаят от рядко, но обилно поливане. Особено важно е напояването през пролетта и в началото на лятото, когато храстите започват бързо да се развиват и да се формират цветовете, а също и в края на лятото, когато се формират растежните пъпки. Сега е времето, когато трябва да разрохквате почвата около храстите, за да съхраните влагата и да се преборите с плевелите. При правилно засаждане растенията трябва да се торят след третата година от живота им. Божурите усвояват елементите от торовете, които сте внесли, в продължение на целия вегетационен период. В началото на растежа си те се нуждаят основно от азот, по време на бутонизацията и цъфтежа – от азот, фосфор и калий, а през есента – от фосфор и калий.
За да получите едри цветове през първите години от развитието на божурите, трябва да премахвате страничните клонки и да оставяте по една централна пъпка на стебло. Пъпките трябва да се отчупват много внимателно, за да не се повреди растението.
Мястото на което е настанен божурът, трябва да е слънчево, открито, но защитено от вятъра. Силното засенчване през деня дори за два-три часа води до непълноценен цъфтеж. Най-добрата почва за божурите е глинестата, но добре дренираната. Тези цветя не понасят мокрите, заблатени места. При засаждането трябва да подготвите ямките по-рано, за да може почвата да престои. Те трябва да са не по-малки от 50-70 см на дължина и ширина. Дъното се разрохква, запълва се на 2/3 със смес от тор, торф и градинска почва. В сместа се добавя и малко суперфосфат. Горната част на ямката се запълва с градинска почва без да и се добавят торове.
Зеленчуците, които се отглеждат като втори култури изискват подходящо торене, което да бъде съобразено със специфичните климатични условия на летния сезон. Високите температури, голямото изпарение, ни...
Халезията (Halesia caroliniana), известна още като кокичево дърво, е разпространена в горите на планинските склонове, по бреговете на реките във вид на дърво с височина до 12 м. Може да се види и като...
За ранно производство на готварски тиквички трябва да подготвите култивационните съоръжения. Този начин на отглеждане е широко разпространен в България. Това позволява да се удължи периодът на консума...
Сачмянката е болест по костилковите овощни видове. Причинява се от гъбичка (Stigmina carpophilum). Външно се проявява в своеобразно надупчване на листата, сакаш са пронизани от сачми. Оттук идва и име...