Рамондия (Ramondia), известна още като рамонда се отнася към сем. Gesneriacea. Към този род принадлежат 3 вида, произхождащи от Южна и Югоизточна Европа.
За нас от значение е видът, който е ендемит за Балканския полуостров - Romonda serbica - сръбската рамонда. У нас тя се среща само в природата на Северозападна България - района на Монтана. Това са много ниски многогодишни тревисти растения, които достигат едва 10-12 см височина. Развиват приземна розетка от листа. Те са обратно яйцевидни, назъбени по периферията. От горната страна са покрити с редки, а от долната - с гъсти ръждиви власинки.
Слабо разклоняващите се цветоноси се показват между листата. Цветовете са дребни, до 2 см в диаметър. Баграта им е гълъбово-синя, до лилава. Много рядко бива и бяла. Цъфтежът протича през април-май.
Има нужда от малко
Биологичните изисквания на растенията лесно се задоволяват. Те предпочитат да се развиват на сянка или полусянка. Почвата трябва да е лека, варовита. Издържат продължително време на засушаване. Много важно е за тези растения да са избират места със северно изложение или на сянка. Те са отличен материал за оформяте на групи върху скални терени или да се използват за зацветяване на алпинеуми.
Как да я размножим
Този вид може да се размножава със семена. Те са много дребни, затова се засяват в саксии в много фино пресята смес от добре разложена листовка и пясък. Не се покриват със смеската, а над саксията се поставя стъкло или прозрачен полиетилен, който остава до поникване на семената. Влажността се поддържа чрез фино пулверизиране. Укрепналите поници се пикират. Когато пораснат, се изнасят на постоянното място. Осигурява се хранителна площ 12 х 12 см.
По-често растенията се размножават чрез разделяне на коренищата. Това се извършва рано през есента. Много рядко се вкореняват и листни резници.
Модно
Ако искате да сте в крак с модата, запознайте се с рамондия микони (Rаmondia mycоnii). На височина растенията достигат 12-14 см, разклоняват се буйно и покриват площ до 23 см в диаметър. Овалните листа са груби и набръчкани. Цветовете са около 3,5 см, бледопурпурни, с открояващи се яркооранжеви тичинки. Този вид обаче се отглежда трудно. Ако около кореновата шийка през зимата има вода, то растението може да загине. Затова го садете между камъни, където е отцедливо. Мястото да е северно, с много малко пряко огряване от слънцето. Размножава се предимно чрез разделяне на туфата през есента. Препоръчва се също да се вкореняват връхни, стъблени резници, дори и листа.
Както показва историята на човечеството: можете да изядете всичко, което отгледате. Кактусите не са изключение. Има и отровни представители на Кактусовите, но тук ще стане дума за ядливите. И така пит...
Странно звучи такава подкана, но е съвсем правдоподобна. Ако ще разполагате с вода през пролетта и лятото, може и да не се съобразите с нея, но в повечето случаи не е така. Трудно се поливат дръвчета,...
Градинарите често внасят минералните торове, без да обърнат внимание на времето. А трябва да се знае, че в студ подхранването има незначителен ефект. Причината за това е, че хранителните вещества труд...
Най-важното предимство на соята пред другите зърнени бобови култури се състои в богатото й съдържание на белтъчини и мазнини. В състава й влизат 8 от незаменимите за живота на човека и животните амино...
Запознайте се със златната момина сълза