Трудно е да си представим друго растение, което да притежава феноменалната непретенциозност и издръжливост на това цвете. Аспидистрата (Aspidistra elatior) - това е латинското име на семейното щастие, произхожда от Източна Азия, където обитава прохладните и сенчести гори. Местните хора я ценят високо не само като красиво, но и като полезно растение, защото вярват, че гони змиите.
От мощното възлесто коренище, наполовина скрито в почвата, израстват право нагоре тъмнозелени листа на дълги дръжки. Те напомнят силно листата на момината сълза, но са значително по-едри - достигат до 70 см на дължина и 10 см в най-широката си част. Именно поради тяхната гъстота и обилие народът е нарекъл цветето семейно щастие. Мнозина ще бъдат изненадани, когато научат, че аспидистрата цъфти. Обикновено през зимата от коренището се появяват едва забележими виолетови цветчета. Тяхната поява е показател, че растението е в добро състояние.
Въпреки че семейното щастие е невзискателно, това не означава, че за него не трябва да се грижим. То ще изяви своята декоративност само при добро гледане. Главното условие е да не се огрява пряко от слънцето - може да вирее на северен прозорец или въобще далече от прозореца. Помещението, в което се отглежда, може да е както топло, така и прохладно. Влажността на въздуха също няма значение. Саксията трябва да е голяма и с добър дренаж, а почвата - богата. Подходяща е смес от чимовка, хумусна почва и пясък в съотношение 3:3:1. Ако не забравяме поне веднъж седмично да измиваме листата, те ще бъдат свежи и зелени в продължение на няколко години. Полива се не много често, само когато почвата добре просъхне. През лятото е полезно семейното щастие да се подхрани 1-2 пъти с комплексен минерален тор.
Аспидистрата се размножава чрез разделяне на коренището. Правилното извършване на тази манипулация е другото важно условие да имаме красиво растение. Това растение болезнено преживява пресаждането и отделянето на части от коренището. Най-добре е това да става рано през пролетта. Трябва да помним, че колкото е по-малка отделяната част, толкова по-трудно ще започне самостоятелен живот. Оптималният размер е с повече от 2 листа. За да се прихване успешно, трябва да осигурим температура около 18 градуса и умерено поливане. Възрастните растения се пресаждат веднъж на три години, като размерът на саксията непрекъснато се увеличава. Ако забележим, че листата пожълтяват, най-вероятно коренището е загнило. Тогава се налага пресаждане по спешност.
Стъблата на ранните картофи се окосяват задължително десетина дни преди изваждането. Клубените от всяко гнездо се нареждат отделно, без да се смесват. До вечерта те се изсушават от влагата и от тях се...
Ако забележите, че листата на кайсията са като прегорели, много вероятно е дървото да изпитва калиев глад. Това е един от овощните видове, който има най-големи изисквания към този елемент. Причината е...
Много важно е още в началото на вегетацията почвата около гладиолите редовно да се окопава. С разрохкването на почвената кора достъпът на въздух до корените се подобрява. Освен с разрушаването на кор...
Рязанецът (Allium schoenoprasum L.) е многогодишно луковично растение, образуващо гъсти туфи от тънки листа и цветоносни стъбла с нежни красиви съцветия. Расте и се развива непрекъснато да късна есен....