В редица държави ябълковото вино е много популярно и е известно с наименованието сайдер и апфелвайн. За приготовянето му се използват узрели, сочни и ароматни плодове. Неузрелите от по-късните сортове, ако са здрави, се оставят да лагеруват няколко дни. От дребните ябълки се получават по-качествени вина, понеже ароматните вещества са концентрирани в кората им.
Ябълките се смачкват най-често с гроздомелачка, чиито валяци са разширени. По-сигурно е след измиването и почистването им да се нарежат на дребни парченца. Пресуването на смачканите или нарязани плодове е задължително, за да се получи и по-добър рандеман - 50-60 %. Погрешно се счита, че от недобре смлените плодове може да се получи вино. За да не потъмнява сокът и да не се разрушава витамин С, се прибавя 6%-ва серниста киселина в доза по 2 г на литър сок или каша.
Захарността на ябълките е най-често около 8-10% и не е достатъчна за получаване на стабилно вино с алкохол около 11 %. Затова се добавят по 100 г обикновена захар за всеки литър или килограм каша. За предпочитане е захарта да се прибави на два пъти по равно, предварително разтворена в малко сок. Първата порция се внася преди започване на алкохолната ферментация, а втората по време на бурното кипене. Добавя се по 3 г хлебна мая за всеки литър и тогава ще е сигурна нормалната ферментация. Маята се размива предварително в малко вода.
Ферментацията обикновено протича при температура 20-25°С за около 10 дни. Щом завърши, готовото вино се оставя да се самоизбистри и след това се освобождава от образуваната утайка. Съхранява се в съдове при по-ниска температура - около 10-12°С.
Ябълковото вино не старее, пие се младо и така се чувства приятна резливост, която може да се увеличи чрез силно охлаждане. Тогава еликсирът се нарича "ябълков резняк".
Сайдерът е приятна напитка с подчертан билков аромат и вкус. Има полезно действие върху организма, защото съдържа витамините В1, В2, РР, Е и С. А те не се разрушават през време на алкохолната ферментация.
Болестите и неприятелите, които са ни създавали неприятности през лятото, не са изчезнали. Това че няма вече култури в градината, които видимо да страдат, не бива да ни успокоява. Напролет ще са появя...
Дрянът е дърво или храст, който цъфти много рано напролет - още през февруари преди разлистването. Плодовете му зреят късно – в края на август и през септември, те са много приятни и полезни. Краси...
Хибридните сортове високи бегонии (Begonia elatior hybriden) са известни преди всичко като храстовидни саксийни растения. От тях обаче можете да си направите миниатюрно дръвче. Докато бегонията не се ...
Главестото зеле е взискателно към почвата и обича да е торено с минерални и органични торове. Тези претенции се обясняват с факта, че за сравнително кратък период културата образува голяма растителн...