В редица държави ябълковото вино е много популярно и е известно с наименованието сайдер и апфелвайн. За приготовянето му се използват узрели, сочни и ароматни плодове. Неузрелите от по-късните сортове, ако са здрави, се оставят да лагеруват няколко дни. От дребните ябълки се получават по-качествени вина, понеже ароматните вещества са концентрирани в кората им.
Ябълките се смачкват най-често с гроздомелачка, чиито валяци са разширени. По-сигурно е след измиването и почистването им да се нарежат на дребни парченца. Пресуването на смачканите или нарязани плодове е задължително, за да се получи и по-добър рандеман - 50-60 %. Погрешно се счита, че от недобре смлените плодове може да се получи вино. За да не потъмнява сокът и да не се разрушава витамин С, се прибавя 6%-ва серниста киселина в доза по 2 г на литър сок или каша.
Захарността на ябълките е най-често около 8-10% и не е достатъчна за получаване на стабилно вино с алкохол около 11 %. Затова се добавят по 100 г обикновена захар за всеки литър или килограм каша. За предпочитане е захарта да се прибави на два пъти по равно, предварително разтворена в малко сок. Първата порция се внася преди започване на алкохолната ферментация, а втората по време на бурното кипене. Добавя се по 3 г хлебна мая за всеки литър и тогава ще е сигурна нормалната ферментация. Маята се размива предварително в малко вода.
Ферментацията обикновено протича при температура 20-25°С за около 10 дни. Щом завърши, готовото вино се оставя да се самоизбистри и след това се освобождава от образуваната утайка. Съхранява се в съдове при по-ниска температура - около 10-12°С.
Ябълковото вино не старее, пие се младо и така се чувства приятна резливост, която може да се увеличи чрез силно охлаждане. Тогава еликсирът се нарича "ябълков резняк".
Сайдерът е приятна напитка с подчертан билков аромат и вкус. Има полезно действие върху организма, защото съдържа витамините В1, В2, РР, Е и С. А те не се разрушават през време на алкохолната ферментация.
Когато вирус лепне зеленчуците, щетите са много големи. Вирусите се развиват в клетките и за да се унищожат, трябва да се унищожат самите клетки, а това значи целите растения. Затова срещу тези болест...
Балурът (Sorghum halepensis) е един от най-опасните, широко разпространени многогодишни плевели у нас. Той е много силен конкурент на културните растения. Развива мощни стъбла, за формирането на коит...
Въпреки че повечето растения могат да се саомооплождат, при бадема това не е така. За получаването на плодове на дървото то се нуждае от кръстосано оплождане. Което и да е отделно растение, от който и...
Софората (Sophora japonica) представлява дърво високо до 25 м. То има гъста, широко кълбовидна корона, съставена от многобройни разклонения. Стъблото на старите дървета е покрито с тъмносива, дълбо...