Късовъзлие тормози лозите

Късовъзлието причинява слаб растеж, малка продуктивност и по-малка дълголетност на лозовото растение. Най-силно страдат лозите от сортовете: Кардинал, Италия, Хамбургски мискет, Ризлинг италиански, Ркацители, Болгар, Димят, Каберне совиньон и др. Късовъзлието по лозата бива три вида: типично късовъзлие, жълта мозайка и пожълтяване на нерватурата.
Вирусът, причиняващ типичното късовъзлие, силно редуцира растежа, развитието и продуктивността на лозите. Листата издребняват, деформират се и имат асиметрична форма. При някои сортове листата придобиват формата на ветрило. Общият вид на лозовото растение е закържавял и втрънчен. Прирастът на вегетативна маса е слаб. Гроздовете на заразените лози са малки с дребни неоплодени зърна.
Някои щамове на вируса на късовъзлието причиняват т.нар. жълта мозайка (инфекциозна хлороза). Болестта се проявява върху най-долните листа под формата на интензивно жълти петна и силна асиметричност на листата. Третата група от щамове на късовъзлието на лозата причиняват образуването на хромаво-жълти ивици по нерватурата на листата, деформация и асиметричност на листата. Признаците на болестта се проявяват през юни и могат да се задържат до края на септември.
Заболяването се пренася от болни на здрави растения чрез нематодите Xiphinema index и Xiphinema italiae. Поради това е нужно преди създаването на ново лозе да изследвате почвата за наличието на нематоди. Ако се установи, че те присъстват, то задължително третирайте с нематоцид. Освен химичният метод за борба с преносителите на късовъзлието се прилагат и други мерки - дълбоко изораване на площта след изкореняване на лозята и почистване на почвата от корени, прилагане на сеитбообращение с култури, които не се нападат от посочените нематоди.