Най-ранната възможност за засяването на семената от маруля за получаване на реколта през есента е около средата на август. Разсадът ще бъде готов за разсаждане към средата на септември, когато растенията развият 4-5 листа. При главестата салата сеитбата може да бъде с около 15 дни по-късно.
На 1 кв. м се засяват 1,5-2 г семена, а за отглеждане на разсад за засаждане на площ от 100 кв. м са достатъчни 3-4 г. Сее се в открити, добре огрявани от слънцето лехи. Предварително почвата се навлажнява добре. След поизпръхването парцелката се прекопава и подравнява. Сеитбата може да бъде разпръсната
или в редове през 3-4 см. Семената се покриват с около 1,5-2 см влажен почвен слой. До поникването площта редовно се оросява внимателно с лейка. След това се поддържа умерена влажност. Ако растенията са нагъсто, се прорежда.
При добри условия, след около 30-35 дни от поникването растенията са готови за разсаждане. Не трябва да се изкачва да прераснат, защото по-възрастните растения се прихващат по-трудно и се получават по-некачествени глави.
Разнообразието от сортове е изключително голямо. Подходящи български сортове марули са известните Жълта гюмюрджинска и Черна маруля. От чуждите сортове с добри качества при есенно отглеждане са сортовете Ноазет, Манаверт, Бацио, Велвет и др. Добри добиви са показали израелските сортове Питал и Ногал, но трябва да се има предвид, че те са с около 48-49 дни дължина на вегетационния период от разсаждане до техническа зрелост. От салатите подходящи са българските Зимна маслена глава, Жълт зимен цар, сравнително по-новия Бул Ира, както и холандските Круфиа, Матилда, Баронет, които се предлагат за целогодишно производство. От къдравите салати с много добри качества при есенното отглеждане са сортовете Бохемия, Ванити, Бетони, Маради и др.
Дори и малките на пръв поглед може да имат неприятни последици. Преди всичко това че може да се засажда и напролет не бива да е основание за отлагане. Пролетното засаждане нека да е резервният ви вари...
Растенията, както и животните, използват различни химични елементи за изграждането на своя организъм и поддържането на жизнените функции. В най-големи количества имат нужда от азот, фосфор и калий. За...
Класическите видове хлорофитуми образуват дълги филизи - ластуни, на които се появяват първо цветове, а след това миниатюрни детки с коренчета. За размножаване е достатъчно да посадите две такива детк...
Тя напада всички овощни видове, както и горски (като дъб, клен, явор и др.), а от украсните най-често розата. Вреди гъсеницата, която напада пъпките и предимно листата. При масово нападение дръвчетата...