С пикирането на разсадите за производството на ранни зеленчукови култури се цели да се създадат условия, за по-бързото им развитие и укрепване и да се получи по-ранна продукция. Така върху по-малка площ се отглеждат повече растения до по-късната им фаза и се икономисват средства. Моментът се преценява според условията. Най-подходящата фаза за пикиране на домати, пипер, патладжан и зеле е „кръстосването”, т.е. когато се появят първите два същински листа и трябва да приключи преди появата и развитието на третия лист. Краставиците се пикират когато котиледонните листа заемат хоризонтално положение, но ако растенията са слаби, се извършва при появата на първия същински лист.
Разсадът се изважда внимателно и ако има по-дълги корени, се прищипват, за да не се подгънат на новото място. Най-добре се запазва кореновата система, когато се използват саксийки, кофички от кисело мляко или пластмасови торбички с диаметър в горния край средно около 10-12 см. На дъното се правят 1-2 дупчици, за да не се задържа много влага и се напълват с торово-почвена смес до 1-2 под горния ръб. Пикира се със садило, с дебелина 1-1,5 см, на дълбочина до котиледоните, което е с 2-3 см по-високо отколкото преди това и корените се притискат добре. Така приготвените саксийки се подреждат в парник или полиетиленова оранжерия и се поливат внимателно със затоплена до 25-30 градуса вода. Парникът за пикиране се подготвя по-различно от този за гъст разсад. Пластът с биотопливо трябва да бъде с дебелина 30-35 см и върху него се поставя 5-6 см торово-почвена смес. Ако се ползва оранжерия, се изкопава трап със същите размери и се подготвя по същия начин за поставяне на саксийките. Когато ще се засажда направо в лехата, торово-почвения пласт трябва да бъде около 10 см.
Грижите се състоят в поддържане на подходящ светлинен, топлинен и въздушен режим за съответната култура. До прихващането на пикираните растения, температурата в парника се поддържа до оптималната за съответната култура, а след това се понижава с 2-3 градуса. Ежедневно се проветрява. Поддържа се умерена почвена и въздушна влажност, която се регулира чрез повдигане на рамките или направо свалянето им за кратко време. През деня покривните материали се отстраняват, а през нощта се поставят отново. В по-късните фази от развитието растенията се нуждаят от вода. Полива се сутрин, а при трайно затопляне - след обяд. След поливката се проветрява. Когато се налага подхранване, то се извършва в облачно време или в следобедните часове и веднага след това се проветрява.
Това се случва при т.нар. бактерийното изсъхване на доматите, което се дължи на бактерията Clavibacter michiganensis subsp. michiganensis и напада сортове за средно ранно полско производство. Заразява...
Пожълтелите тъканите между нервите на петурата, от периферията към средата на листа издават варовата (неинфекциозна) хлороза. Това заболяване се дължи на липсата на желязо. Обикновено се проявява на в...
Листните въшки са преносители на опасни вирусни болести, това налага рано да се откриват и срещу тях да се води своевременна борба. Но за да ги открием навреме, трябва да ги познаваме. Луковата лист...
Дрянът е един от първите предвестници на пролетта. Със своите многобройни и красиви съцветия той е станал символ на радостта, щастието и младостта, а с изключителната здравина на дървесината и голямот...