Зелето в избата не е в безопасност

Повреди по зелето по време на съхранението могат да причинят някои болести, които пренесени със заразени глави, продължават да се развиват и да заразяват здравите. Такива са:
Бяло гниене – започва още на полето. В основата на стъблото, близо до повърхността на почвата се забелязват воднисти напетнявания. По долните листа се появява полумокро гниене. Постепенно гниенето преминава в главата на зелката. Тъканите омекват и се покриват с бял плътен налеп, върху който по-късно се появяват черни склероции. Причинител на на заболяването е гъбата Sclerotinia sclerotiorum, която се намира в растителните остатъци и в почвата. Болестта се проявява силно при продължително отглеждане на зелето на едно и също място. За нейното ограничаване от много голямо значение е болните растения да се унищожават още в началото на развитие на заболяването.
При прибиране в хранилището на заразени зелки бялото гниене се разпространява по съседните здрави.
Сиво гниене – болестта се причинява към края на вегетацията, също и по време на съхранението. Върху външните покривни листа на заболелите растения се появяват кафяви петна. Засегнатите листа загниват и се покриват със сив пухест налеп. По-късно сред налепа се образуват плоски тъмни склероции. Често развитието на болестта започва от механични наранявания или повреди от насекоми и продължава към вътрешността на зелката. Заразата лесно прониква и в напуканите зелки. Причинител на заболяването е гъбата Sclerotinia luckeliana. Запазва се като мицел и склероции в нападнатите тъкани. Заразява растенията при наличие на водни капки върху растителните тъкани или при висока атмосферна влажност. За да не се допусне заразяване е необходимо зелките да се прибират в сухо време и да не са напукани.
Мана по зелето. Тази болест също може да бъде пренесена в хранилището и да продължи силно да се развива. Пренася се със семената и вреди силно на разсада и младите растения. По-късно, по време на вегетацията зелевите растения се заразяват локално. Болестта може да се появи по оформените и развити зелки. Обвивните им листа се покриват с хлоротични петна, които по-късно потъмняват. Когато такива зелки се оставят за съхранение, заразата прониква във вътрешните листа, които постепенно се обхващат от сухо гниене.

Мерките

Болните растения да се унищожават веднага след изваждането. При прибирането в хранилището зелките да се преглеждат внимателно и тези с признаци на заболяване да се отстраняват. Подходящата температура за съхранение на зелето е минус 1°С и влажност 90%. При тези условия развитието на болестите се забавя или задържа, а свежестта на зелките се запазва. Зелето може да се остави да зимува в сухи, хладни помещения, като се подрежда по такъв начин, че да има възможност за проветряване. Зелките се оставят с кочаните нагоре. По време на съхранението се правят редовни прегледи. При откриване на заразени глави те се отстраняват веднага, за да не заразяват останалите.