Какво лекува копривата?

Копривата (Urtica dioica L.) е многогодишно двудомно тревисто растение с четириръбесто право стъбло, високо до 2 м, с пълзящо и разклонено коренище. Листата са срещуположни, назъбени, яйцевидни, тъмнозелени, с малки заострени прилистници. Цветовете са дребни, зелен, еднополови и събрани в съцветие реса в пазвите на листата. Мъжките цветове са 4 еднакви листчета и 4 тичинки, събрани в прави съцветия. Женските цветове са четирилистни, като две от листчетата са по-големи, имат едногнезден плодник с горен яйчник, събрани са в наведени съцветия. Плодът е малко сухо едносеменно орехче. Цялото растение е покрито с парливи власинки. Цъфти през май – септември.
Разпространява се из влажните места, покрай реките, пътищата, оградите и горите до 2000 м н.в. в цяла България.
За медицински цели се събират листата (дрога Folia Urticae) и коренището на растението (дрога Rhizoma Urticae).
Листата се берат преди и в началото на цъфтежа. Сушат се на сянка или в сушилния при температура до 50°С. Изсушените листа са с тъмнозелен цвят, без миризма и с нагарчащ тревист вкус. Допустима влажност 14 %. При брането да не се смесват л листата на гръцката коприва, която е с по-дребно стъбло, листата също са по-дребни с дълбоко врязани зъбци. Коренищата се вадят ранна пролет март или есен – октомври-ноември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура 50°С. Изсушените коренища са без мирис и вкус. Допустимата влажност е 13 %.
Листата съдържат провитамин А, витамин С, В2, К, пантотенова киселина, гликозида уртицин, мравчена киселина, минерални соли, органични киселини, хлорофил, ацетилхолин, хистамин и др. А коренището - танини, скорбяла, минерални соли (главно на калция, органични киселини и др.
Билката има кръвоспиращо действие, усилващо средство – засилва защитните сили на организма и влияе благоприятно на обмяната на веществата. Употребява се при малокръвие, атеросклероза, жлъчни и чернодробни заболявания, кръвоизливи, хемороиди, лошо храносмилане, копривна треска и др. Външно – за фрикции при косопад, за компреси при рани и изгорено, за бани при отоци.
В народната медицина копривата намира приложение главно благодарение на нейното кръвоспиращо действие. То се дължи на значителното количество витамин К и дъбилни вещества в листата й.

Полезни рецепти:

• При маточни кръвотечения се използува запарка от коприва. Тя се приготвя от 15 г стрити сухи листа на една чаена чаша вряла вода, кисне се 10 мин. След охлаждане се прецежда и се пие по една супена лъжица 3-4 пъти дневно до пълно нормализиране на кръвотечението.

Внимание! В някои случаи копривата е противопоказна при жени с повишено съсирване на кръвта, при кръвотечения, предизвикани от кисти, полипи и други туморни образувания на матката и околните органи.

Отвара от коприва против косопад:

• 100 г коприва се вари 5-6 мин в 500 мл вода, охлажда се, прецежда се и се прибавя 500 мл оцет. С тази отвара вечер се масажира косата на главата, предварително измита без сапун. Процедурата трае 2-3 месеца.
• Заедно с това се препоръчва пиене на отвара от корените на копривата: 50г корени се варят в 200 мл вода 3 мин., охлаждат се 20 мин. и се прецеждат. Пие се по 1 с. л. сутрин и вечер преди ядене в продължение на две седмици.

За възстановяване на тонуса на матката след раждане:

• Взима се по 100 г от турта (цвят), водно пипериче и листа коприва. 2-3 с. л. от сместа се сипват в 500 мл вряща вода, вари се 3 мин. и се оставя да се охлади 20 минути. После се прецежда. Пие се 3 пъти дневно по 150 мл преди ядене.

При липса на менструация:

• Взимат се равни части от 40 г клинавче, пчелник, корени гръмотрън, листа коприва, червен кантарион. 2 с. л. от сместа се варят в 500 мл вода 3 мин. Охлажда се 30 мин, след което се прецежда. Пие се 3 пъти на ден по150 мл, 15 мин преди ядене.

При бронхит:

• 1 кг мед се смесва с 20 г копривено брашно. От сместа се взима по 1 с. л. след обяд и преди вечеря.
• Смесват се по 1 с. л. троскот и ситно нарязана коприва се заливат с 400 мл гореща вода. Ври 5 мин и се прецежда. Пие се по 1 каф. чашка 3 пъти на ден преди хранене.

След мозъчен инсулт:

• Приготвя се смес от 100 г листа от коприва, 20 г жълта тинтява, 10 г подбел, предварително нарязани на ситно. 4 с. л. от сместа се заливат с 1 л гореща вода. Ври 15 мин. Прецежда се и се пие по 100 мл 3 пъти на ден.

При кашлица и бронхит:

• 1 с. л. добре изсушени и стрити на прах корени от коприва се заливат с 500 мл гореща вода. Добавят се 3 с. л. мед. Вари се, докато остане наполовина. Изпива се на 2 пъти. Лечението продължава 20-30 дни.

При артрит:

• 5 кг трина ( смес от оронените цветчета, листа, семена и класове при оформянето на купите сено), 300 г цвят, листа и корени от жълта иглика (дива) 500 г исландски лишей, 1кг листа, корени и стебла от коприва, 100 г мащерка. Всичко това се вари 10 мин в голям съд (котел, пълен догоре с вода). Излива се във вана или корито и болният ляга. Температурата на водата е поносима. Стои се, докато водата изстине. Отварата се запазва и се използува още 2-3 пъти, след като се затопли. Същата процедура може да се прави и с отвара от 1кг коприва.

При пресни рани и порязване:

• Напълва се бутилка с пресни листа от коприва. Залива се със спирт и се запушва с тапа. Стои на слънце 2 седмици. Намокрена марля с тази настойка, прилепена към раната или порязаната част, ускорява заздравяването и предотвратява инфекции. Ето защо препоръчвам във всеки дом да се приготви това "лекарство".

При диабет:

• Една шепа копривено семе се залива с 2 л гореща вода. Ври, докато остане един литър. Прецежда се и се пие вместо вода 5-6 пъти на ден.

При анемия:

• 500 г мед с восък, 250 г прясно краве масло, 150 г шипково брашно, 2 с. л. бял равнец, 2 с. л. жълт кантарион, 3 с. л. лъжици коприва. Билките се счукват в дървено хаванче и след това се смесват с останалите компоненти. От сместа се взема по 1 ч. л. 3 пъти на ден 15 мин. преди ядене.
• Ситно нарязана коприва се слага в сокоизстисквачка. Взема се по 1 с. л. сок и се смесва с 1ч. ч. сок от моркови. Приема се веднага след приготвянето. Трябва да се пие няколко седмици.