Вътрешният двор - как да го организираме?
Вътрешният двор е място за различни битови дейности, за почивка или най-малкото служи като естествен преход към различни части на градината. Неговата естетична подредба е част от цялостното изграждане на дворната градина.
Най-отговорният момент при благоустрояване на вътрешен двор е изборът на материала, с който ще се покрие площта способът за настилането му. Тук решаваща роля играят няколко фактора. На първо място е функцията на двора, предполагаемото натоварване, стиловото оформление и, разбира се, финансовите средства. Следва също да се отчете микроклимата в тази част на градината, където е разположено патиото. В превод тази дума означава буквално двор без покрив, но в съвременния й вариант се употребява за вътрешен двор, покрит с ефектна настилка. Площадката, настлана с дърво, изглежда много естествена, но е подходяща само за сухи слънчеви участъци от градината. Там където има сянка и излишък от влага, върху дървеното покритие се заселват мъхове, лишеи, дори водорасли, а хлъзгавият под става опасен. Някои покрития, като тухлите например, губят декоративния си вид, когато се намират постоянно във влажна среда. Най-добре за влажни сенчести места подхожда естественият камък в светли тонове. Специалистите не препоръчват за настилане на патиото прекалено много различни покрития – не повече от три, различаващи се по форма, цвят и структура. Покритията се делят на три основни групи: твърди, меки и специални.
Твърди покрития
Твърдите покрития се състоят от отделни елементи, които се полагат върху предварително подготвена основа.
• Тротоарните плочки с цялото им разнообразие от форми, размери, цвят, релеф и технология на изработка са най-разпространеният материал за твърдо покритие. Варират цената и качеството.
• Покритията от естествен камък са много красиви, но те, разбира се, са по-скъпи. Изискват по внимателно отношение при полагане. Използват се камъни от различни скални видове (гранит, мрамор, варовик, базалт), в естествения им вид или обработени.
• Тухлената настилката на вътрешното дворче трябва предварително да се моделира. Тухлите може да се наредят във вид на ромбове, квадрати и други геометрични фигури. Върху слой от пясък те се полагат лесно и бързо. Когато се поставят „на ребро” тухлите се вкопават в терена на дълбочина 10 см, а легнали на 4 см. Фугите между тях се запълват с влажен пясък.
• Английските дворчета, покрити с дърво са много привлекателни. Обикновено тази настилка представлява платформа от дъски, положена директно върху почвата. За удължаване на експлоатационния срок на такова покритие, всички негови детайли се обработват със специален антисептичен разтвор.
• Покрития от бетонни плочи се полагат се върху слой от мокър пясък с който се запълват и фугите помежду им. Фугите може да се напълнят и с рядък циментов разтвор или в тях да се засее трева. Плочите се вкопават на три сантиметра дълбочина. При желание по краищата може да се направи бордюр от същия материал издигащ се не повече от 5-6 см над терена. Монолитните бетонни площадки се най-прости за полагане, но поради по-голямата им площ са по-податливи на напукване. Лошо влияние оказват сезонните и денонощни температурни амплитуди, както и слягането на почвата.
Меки покрития
Това са различните видове негниещи насипни материали: филц, чакъл, трошляк, тухлени отломки, пясък, шлак и др. Основна сфера на тяхното приложение е ландшафтната архитектура – пътечки и площадки. Меките настилки често се употребяват, за да придадат на двора вид, максимално близък до природния. Това е прост, евтин и симпатичен способ, който може ефективно да се приложи и при патиото. Технологията се свежда до насипването на материала върху терена. Необходима е направата на водосточна канавка, водеща към водосборник или дренажен кладенец. Тя се оформя от половинки керамични или пластмасови тръби или улеи от бетон.
Тези настилки трябва да се уплътнят с трамбовка (ръчна) или вибратор. Понякога в качеството на свързващ компонент в долния слой на покритието се добавят глинести почви. Като недостатък на меките настилки може да се посочи способността им да „се разнасят” из целия двор и да попадат в дома.
Чакълът бива сив, бял или кафяв. Той се полага в слой не по-малък от 25 мм – за нормално ходене и предотвратяване на откриване от дъжд.
На любителите, които предпочитат по-близка до природата среда, ще се наложи да уплътнят обикновена земна площадка за патиото. За нейното създаване е нужно да се почисти зоната от камъни и плевели, а след това да се валира. На трамбованата земя плевелите израстват трудно и са много малки.
Много важен елемент от благоустрояването на вътрешния двор е окантването. Първо – то значително подобрява външния вид на площадката, второ – укрепва края на твърдите покрития от малки елементи и трето – фиксира границите на меките настилки за да не се разпръснат и отмият. Това може да бъдат каменни бордюри, тротоарни плочки, трупчета, тухли, речни камъни и др.
При оборудването на патиото трябва да се предвиди и отводняване. Наклон от порядъка на 1:40 осигурява достатъчно бърз отток на водата към граничещи с почвата участъци (за поливка) или в малка водосточна канавка, водеща до водосборник или канализация.
Автор: Вестник за градината