Засадете лешник в градината си

Едно от най-противоречивите като културно овощно растение е лешникът. Обичан от всички като плод заради неговата вкусна и полезна ядка, ценен като суровина в сладкарството и шоколадовото производство, лешниковият храст се възприема предимно като спътник в домашната градина на принципа „ей така, между другото, ама с него хем е хубаво, хем е полезно”. Това личи и по растящите “на воля” единични лешникови храсти в дворовете и лозята. Много рядко те са предмет на резитба за формиране или други грижи – имат вид на подивели. Но лешникът с внушителния вид на храста и широките си тъмнозелени листа е растение с неоспорими декоративни качества, което прави съвсем желано присъствието му в дворната градина. Стига да има условия.

Къде се чувства добре и най-добре

Лешникът вирее на различни почви. По-подходящи са леките и богатите на хумус влагоемни почви. При избора на място не е без значение и възможност за напояване през засушливата част от годината, както и естествените валежи. Като топлолюбиво растение, добрите места за него се намират до около 600 м надморска височина. При по-високо разположените вилни дворчета, предимно на югоизточни и южни склонове, може да се подберат кътчета, защитени от дървета, особено от иглолистни, където да се засадят един или повече лешникови храста, но при условие, че има вода за напояване и плодородна почва. Най-подходящи за лешника са слабо наклонените площи със североизточно до южно изложение. При създаване на компактно насаждение трябва да се има предвид, че в затворените /без въздушен дренаж/ долини цветовете на някои сортове може да измръзнат при по-мразовити зими. Това трябва да имат предвид и любителите, но любителят по-лесно ще понесе загубата на една реколта, отколкото производителят на стокова продукция.

Не се избира сорт, а сортове

Особеност на лешника е, че е разделнополово еднодомно растение, което ще рече, че има отделно мъжки и отделно женски цветове, но разположени на едно растение. Цъфтежът им не протича едновременно. Затова повечето сортове не могат да се сапоопрашват (самостерилни). Други се самоопрашват частично, а трети не се опрашват и от някои други сортове, макар техният прашец да е нормален (интерстерилни). Тези особености трябва да се имат предвид не само при създаване на компактно лешниково насаждение, но и при дворни условия. Участието на повече сортове и правилното им разположение гарантира оптимално взаимно оплождане.
Сортът Бадемовиден е едроплоден. Храстите на Бадемовиден и Ран Трапезундски са със слаб растеж и са по-подходящи за по-маломерните домашни градини. С по-добра мразоустойчивост са сортовете Халски, Тонда джентиле, Римски и други от вида awellana. С най-вкусна ядка са сортовете Ата-баба, Томбул и Тонда джентиле. Те са и много родовити.

Внимание!
Тонда джентиле и Бадемовиден са интерстерилни; Тонда джентиле, Римски, Томбул са самобезплодни, а Бадемовиден, Ран трапезундски и Фурфулак са частично самоплодни. Сортът Ата-баба при условията на Азербайджан и Кърджали е с много добра самоплодност. С най-висока подовитост са Бадемовиден, Ран трапезундски, Ата-баба и особено Римски, но пък той е с по-нисък рандеман на ядки -36-47 %, при 48-58% за Тонда джентиле и Бадемовиден.

Малко грижи иска, но ги иска навреме

Обикновеният лешник се развива като мощен храст с многобройни издънки. Застаряващите стъбла изсъхват. Те трябва да се изрязват своевременно, за да не затруднява беритбата на плодовете и да се избегне намножаването на вредни насекоми и болести. Всяка пролет трябва да се изрязват до основата по-слабите нови издънки, за да не изразходват хранителните вещества и да не засенчват бъдещите основни плододдаващи стъбла.Такова почистване е желателно и през вегетацията. Като правило, трябва да се подържа рехав храст с 5-6 основни стъбла. При резитбата за просветляване трябва да се пазят клончетата по стъблата на височина над 50-60 cm от земята.
При дворното отглеждане на лешника от значение е и това, че лешникът понася леко затревяване, но само при възможност за напояване. За предпочитане е почвата редовно да се обработва. Плитката коренова система изключва стандартната дълбока есенна обработка.Тя трябва да е с дълбночина до 13-15 см, а лятната – до 7-8 см.
Лешникът се нуждае от азотно и калиево торене, а на фосфорно реагира слабо. Азотът се внася в края на зимата, за да се запасят растенията с достатъчно пластични вещества за началото на диференцирането на плодни пъпки - към 1-ви юни. С калия се тори през 2-3 години през есента. Полезно е също участието на бор и магнезий.
Лешникът е влаголюбив овощен вид. Ето защо за получаването на обилен добив на плодове с качествени вкусни ядки трябва да се осигури напояване, особено през периода юни-август.
Лешникът се напада от някои болести, но те нямат съществено стопанско значение. Най-много загуби нанася лешниковият хоботник. Неговите ларви какавидират в почвата, затова летните обработки унищожават не малка част от този вредител. Когато се налага пръскане, трябва да се избягват органофосфорните и други силно миризливи препарати, защото могат да влошат вкусовите качества на ядките – усвояват се от мазнините.
Плодовете се берат след началото на естественото окапване. Разстилат се в проветриво помещение, за да се отворят купулите, а след това и да доизсъхнат плодовете.

Само за ентусиасти

Лешникът се размножава главно с издънки, или чрез вкореняване на резници, хоризонтални положници и дъговидни отводи. Присаждане е възможно, но рядко се прилага – само в случаите, когато се цели да се отгледа едностъблено лешниково дърво. За целта като подложка се използва семеначе от дървовидния лешник (Corilus colurna), наричан още «мечи лешник» - с дребни плодове и много твърда черупка. Най-ценната особеност на този вид е, че не образува издънки, развива мощно стъбло, привлекателно с белезникавата корковидна кора. Процентът на прихващане е незадоволителен, но любителят си заслужава да опита, ако иска в двора си да има дръвче с интересна форма.