Безплатната вода от небето

Една от най-големите опасности, които дебнат човечеството, е нарастващия недостиг на вода. Разумното й използване днес е гаранция, че утре няма да страдаме от безводие. В търсене на ефикасни начини за водоснабдяване, учените обръщат най-сериозно внимание на дъждовната вода. В най-напредналите страни вече се изграждат т. нар. нулеви сгради. Това са небостъргачи, които сами задоволяват нуждите си не само от ток, но и от вода, без да разчитат на градския водопровод. Наистина, това е свързано с прилагането на иновационни технологии, но защо и ние да не опитаме да използваме дъждовната вода, която природата ни поднася безплатно? Тя може да служи не само за поливане на градината, но след пречистване и за битови нужди.
Въпреки сравнително лесното изграждане на инсталация за събирането й, тази практика все още е непозната у нас. Може би на мнозина това ще се стори архаично. На скептиците трябва да кажем, че днешните инсталации за събиране и съхраняване на дъждовна вода са модерни системи, които нямат нищо общо с ръждясалите варели и кофи от близкото минало, поставени под водосточната тръба, освен в принципа си на действие. Тези инсталации са много популярни в Западна Европа, а вече и у нас се предлагат готови системи.

За какво да използваме дъждовната вода?

Според специалистите най-полезна за растенията е дъждовната вода. Тя е основният им източник на влага през цялата им еволюция. За разлика от речната няма съприкосновение с горните слоеве на почвата, не носи разтворени соли и замърсители от различен произход. Температурата й е подходяща и няма опасност да преохлади листата и корените на растенията, както се случва понякога, ако поливате директно от водопроводната мрежа. И най-главното – тя е безплатна.
Пречистената дъждовна вода е много близка по състав до дестилираната вода. Тя спада към т. нар. меки води, които не отлагат котлен камък от вътрешната страна на тръбите, сериозен проблем в много райони на страната. Затова дъждовната вода е ефективно решение и за водоснабдяване на къщи, особено в район, където липсва централно водоснабдяване или водата е много скъпа. Може да захранва пералната машина, тоалетното казанче, душа, да се използва за миене на колата и др. Що се отнася до за използването й за пиене, дори това е възможно при по-прецизно пречистване.


Водосборната площ

Най-простият начин за събиране на дъждовна вода е да поставите голяма кофа или варел под улука. Но за началото на 21 век това е елементарно решение, още повече, че инсталациите за събиране на дъждовна вода не са безкрайно скъпи съоръжения и изграждането им е лесно. Може сами да си ги направите или да си закупите пълен комплект от специализираните фирми. Независимо от вида на инсталацията (самоделна или фабрична) и от това за какво ще използвате дъждовната вода, първо трябва да определите водосборната област – т. е. мястото, от което ще я събирате. Обикновено това е покривът на къщата, още повече, че той притежава система за отвеждане на дъждовни води – улуци и водосточни тръби. Покривното покритие не е без значение. То не трябва да отделя вредни вещества. Най-подходящи са покривите с керамични и цименто-пясъчни керемиди.

Водохващането

Следващият елемент от инсталацията е системата за улавяна и отвеждане на водата. Това е лесна работа, защото обикновено се използва съществуващата водосточна система, която събира падналата върху покрива дъждовна вода. Тя е набор от различни елементи – хоризонтални улуци, краен улук, колена за съединяване на улуците под различен ъгъл, преходни колена за обточване на корнизните надпуски, допълнителни водосборни казанчета на местата, където постъпва вода от други водоизточници, цедки и водосточни тръби за вертикално отвеждане на водата. Ако не събирате дъждовната вода, водосточните тръби се включат към канализационната мрежа, в дренажа или се изливат в градината. В нашия случай обаче може да се наложи да удължите тръбите, за да отвеждат водата към резервоар за съхраняване.

Резервоарът

Това е най-скъпият елемент от дъждосъбиращата система. Размерът му зависи от количеството валежи в района и големината на водосборната зона, както и нуждата от вода на собствениците. Материалът, от който се изработва, трябва да е водоустойчив, да не се променя с времето, да не замърсява водата. Резервоарът може да е излят от бетон, да е изработен от неръждаема стомана, полиетилен, фибростъкло. Най-евтини и широко разпространени са резервоарите от полиетилен, отлети като един обем. Резервоарът има отвор в горния си край (той трябва да е достатъчно голям), задължително затворен плътно с капак. В него не трябва да влизат насекоми, гризачи, да се развъждат комари. На пазара се предлагат резервоари с вместимост 2400, 3300 и 6000 литра.

Филтри и филтриране

Преди да влезе водата в резервоара, добре е тя да се пречисти. Степента на пречистване зависи от целта, за която ще я използваме. Пречистването започва още от покрива. Ако искате да сте прецизни, добре е да изхвърлите в канализацията първите дъждовни води, които отмиват мръсотията по покрива (прах, сажди и твърди частици). За целта се предлагат специални устройства за „измиване” на покрива – тръбопроводи, които отвеждат замърсената вода към преливен клапан и чак след това към резервоара. Най-простото нещо, което може да направите, е да поставите решетка на пътя на водата, която да задържа по-едрите боклуци (клонки, листа, камъчета и др.). За по-фино пречистване поставете няколко по-ситни мрежи или си купете готова система за филтриране на водата. Тя се монтира преди резервоара или в горната му част и водата от улуците първо минава през нея, а след това влиза в резервоара. С такъв филтър може да постигнете много добри резултати. Как действа филтърът? Водата, която се стича от покрива преминава през филтъра (разглобяем кош с филтриращи отвори) и боклуците остават в него, а от долната му страна излиза чиста вода. Тъй като има опасност филтърът да се затлачи, под нивото на входа към резервоара, но над филтъра, се монтира преливник. Филтърът се нуждае от периодично почистване и дезинфекция. Колкото по-добре е пречистена водата, толкова по-рядко ще се налага миене и чистене на резервоара. Добре е резервоарът да има индикатор за ниво, който да не позволява препълване и преливане на водата. Щом водата достигне определено ниво, клапанът се затваря и излишната вода се излива в канализацията или се насочва към свързан в системата втори резервоар.

Къде да съхраним природния дар

Резервоарът може да е вкопан в земята или да е поставен върху терена. Вторият вариант е по-икономичен, защото спестявате от изкопни работи и всички връзки са леснодостъпни за контрол. Според специалистите откритата система е близо два пъти по-евтина от системата с вкопан варел. Недостатък е, че водата във варела е в допир с топлия въздух, загрява се повече, което способства за развитие на водорасли и микроорганизми. А и варелът трябва да е с естетичен вида, за да не загрозява градината.
Ако ще използвате водата само за поливане, изберете резервоар върху терена. За да има водата необходимото налягане, поставете го върху платформа или го повдигнете с няколко тухли. В долния край монтирайте кран и поставете на него маркуч, за да поливате градината. Ако резервоарът е вкопан, черпенето на водата става с помпа. За да използвате събраната вода за битови нужди, трябва да изградите и разпределителна система от тръби, която да вкара пречистената вода в къщата. Препоръчва се към системата да има пулт за управление и контрол (обикновени се монтира в къщата), който да следи за чистотата и количеството на водата.
И накрая един съвет. Дори и да нямате изградена инсталация за събиране на дъждовна вода, може да направите икономия, като следите прогнозата за времето и не поливате с питейна вода, когато скоро се очаква дъжд.