Депресията - болест или лошо настроение?

Думата депресия навлезе трайно в нашия речник, и всички ние поне веднъж в живота си сме изричали тайнствената фраза „Оставете ме, аз съм в депресия”. Най-често под депресия разбираме подтиснато настроение, причинено от обективни фактори - като например, кавга с любимия човек, или проблеми на работа.
Обикновено, такава „депресия” преминава бързо - един ден или два, и страдащият отново може да се радва на живота. Понякога лошото настроение и тягостните мисли завладяват човека и той не е в състояние да живее пълноценно - променя навиците си и отношението си към другите хора. Отстрани погледнато е достатъчно човек да се вземе в ръце, да си намери хоби, да спортува, да гледа интересни филми и всичко ще си дойде на мястото. Може би сте решили, че проблемът е единствено в слабата воля и се самообвинявате, а това допълнително влошава състоянието. Всъщност, истинската депресия е болест, която може и трябва да бъде лекувана.

Ужасяваща статистика

През юли тази година, Харвардският университет проведе първото в света мащабно проучване на депресията. Установено е, че по официални данни класическа депресия с всички клинични симптоми е била диагностицирана в 121 милиона от населението на Земята (толкова е цялото население на Япония!). И това въпреки факта, че много малък процент от хората (особено в развиващите се страни) търсят лекарска помощ, така че реално числото е няколко пъти по-голямо. Още по-страшно е, че според същото проучване, всяка година 850 000 души се самоубиват вследствие на депресия.

Механизмите на депресията

Както вече споменахме, отстрани изглежда, че човек сам може да се справи с депресията, стига да поиска. Приятели и познати в един глас ви съветват да разсеете мъката си, или ви упрекват, че сте омръзнали на всички с лошото си настроение. Но може ли депресиран човек, да излезе сам от това състояние?
Нека да разгледаме този проблем от гледна точка на процесите, които протичат в мозъка на психично здрав и депресиран човек. Представете си милиони нервни клетки, свързани в мрежа и постоянно общуващи помежду си. "Синаптична връзка", означава наличието на специфичен контакт между мембраните на клетките, от които поне едната е нервна (неврон). Чрез този контакт се предава нервният импулс от неврона - на другата клетка, която може също да е неврон, или например мускулно влакно.
Предаването на импулса се осъществява посредством химично вещество-медиатор (серотонин, норадреналин, ацетилхолин и др.), което на свой ред встъпва в химична реакция с рецептора на съседното нервно влакно и създават нов електрически заряд. Именно медиаторът предава информацията от едно нервно окончание на друго. За да работи мозъкът правилно, се нуждае от точно предаване на информацията между невроните.

Какво се случва в мозъка на човека при депресия?

По различни и все още не напълно изяснени причини, медиаторът в синапса намалява и, за да премине импулсът през нервните клетки, трябва няколко пъти нервното влакно да подаде импулси към медиатора. На същия принцип действа старата запалка, която вие няколко пъти щракате, за да се появи искра, но това се получава от петия опит. Ето защо депресираният мозък е по-бавен, и всички процеси, отговорни за доброто самочувствие и настроение, също „закъсняват”. Това „закъсняване” е в основата на почти всички симптоми на заболяването. Причините за промените в мозъка могат да бъдат най-различни - и генетични нарушения, и увреждане на мозъка от токсични вещества, и травма на главата.

Симптомите на заболяването

Основният симптом на депресия - това е, разбира се, потиснатото настроение, продължаващо повече от две седмици, въпреки че има случаи на така наречената маскирана депресия, когато човек изглежда напълно здрав и щастлив, но всъщност е на ръба на самоубийството.
Макар че потиснатото настроение не е единственият симптом. Диагноза депресия се поставя при наличието на минимум два от основните три симптома, към които освен лошото настроение се отнася и анхедонията (неспособността да се радвате на каквото и да било) и общата физическа умора. Тези два симптома се появяват за дълъг период от време (две седмици или дори месец). Съществува и списък от допълнителни симптоми.

Диагноза депресия се поставя, ако пациентът има най-малко три от следните симптоми:

1. Прекомерно чувство на вина, безнадеждност, съчетани с повишена тревожност.
2. Негативно отношение към живота.
3. Ниска самооценка.
4. Промяна на хранителните навици: трупате килограми, или, обратното, бързо отслабвате.
5. Затруднено мислене, концентрацията и взимане на решения.
6. Проблеми със съня: трудно заспиване, или увеличаване желанието за сън (болният спи по 16 часа на ден).
Всички тези симптоми се дължат на факта, че мозъкът в състояние на депресия не функционира правилно. Той забавя и дава неадекватен отговор на обикновените житейските ситуации. Това променя и поведението.
Най-остро депресията се усеща сутрин - без значение, колко сте спали, събуждате се с чувството на махмурлук: главата тежи и нямате желание за никаква работа.
Към обяд болният започва да усеща, че нещата не са толкова лоши. Такива са симптомите на класическата депресия, но в действителност депресиите са много и се проявяват по най-различен начин.

Класификация на болестта

На този етап можем да обособим три основни групи депресии в зависимост от причините, които предизват промени в мозъка.

1. Ендогенна Депресия
Започва без видима причина. Смята се, че причина за ендогенната депресия е генетично предразположение.

2. Екзогенна депресия
Дължи се на увреждане на главния мозък от токсични вещества, или в резултат на травми.

3. Реактивна депресия
За този тип депресия говорим, когато тя е пряк резултат от дадено събитие. Например, загуба на работа, приключване на връзка.

Разбира се, на практика, причини за депресията могат да бъдат няколко от изброените фактори и това в значителна степен влияе на протичането на болестта. Например, ако сте генетично предразположени към депресия и получите травма на главата, ще бъдете много чувствителни към стрес и от най-малката неприятност ще развиете депресия.
Или друг вариант: постоянният стрес може да доведе до повишаване на кръвното налягане, което ще създаде условия за увреждане на кръвоносните съдове на мозъка, от които се хранят нервните клетки. В даденият случай реактивната депресия преминава в екзогенна. Освен това, всеки човек е неповторим и има известен опит и индивидуалност. Ето защо, депресията може да се видоизменя в зависимост от тези характеристики.
Има хора, които са чувствителни към различни проблеми, заради характера си. Например, тревожните хора се разболяват по-бързо от депресия. Депресията понякога продължава седмица и преминава без лечение, а понякога трае с години и се поддава трудно на медикаментозно лечение.

Степени на депресията

Разбира се, от депресия до депресия има голяма разлика. Условно са обособени 3 степени на депресията. Възможно е да са степени от един процес, и състоянието на болния да се влошава, преминавайки последователно през трите степени. Но има и друг вариант, когато депресията не прогресира.

1. Лека

На този етап болният проявява различни симптоми на заболяването, но всичко това остава незабелязано за близките, защото той може лесно да се контролира, мислейки за нещо друго. Той продължава да живее и работи така, както и преди появата на болестта. Безпокои го само лошото настроение, но близките обикновено не забелязват нищо особено. На този етап човек все още може сам да се справи с депресията, достатъчно е да прояви воля и желание да работи върху себе си.

2. Умерена

Симптомите на депресия стават по-забележими. Променя се изражението на лицето, мислите на човека са заети с личните проблеми и преживявания. Все по-трудно се справя на работа. Той често е разстроен, плаче, предава се на мрачни мисли, понякога влиза в конфликтни ситуации.
На този етап намалява продължителността на съня. Към 2-3 часа през нощта болният се събужда и до 5 часа не може да заспи, защото мисли, какво лошо може да се случи. Той си мисли, че не е толкова добър и късметлия, както е смятал досега и дори е в тежест на семейството си и на колегите си.

3. Тежка

Болният избягва общуването с други хора, затваря се в себе си и през по-голямата част от времето е неподвижен. На него му е все едно дали ще ходи на работа, или ще стане от леглото, ще се храни или ще спазва елементарните правила на хигиената.

Как да се погрижите за себе си?

Може би сте открили в себе си симптомите на депресия? И се опитвате да излезете сами от това състояние, както ви съветват приятелите и роднините. А може би търсите добър специалист? В този случай всичко зависи от тежестта на заболяването.

Ако имате поне един от изброените по-долу симптоми, ще трябва да отидете на лекар:

- лошото настроение и отрицателните мисли създават проблеми със съня. Няколко нощи подред ви мъчи безсъние;
- измъчват ви натрапчиви мисли за безнадежноста, в която живеете, и сериозно мислите за самоубийство;
- депресията нарушава обичайния режим на живота ви - отношението към колегите и приятелите не е същото, все по-трудно се справяте със задълженията си;
- заради лошото настроение нямате апетит;
Впрочем, дори и да нямате изброените симптоми, но се съмняватае, че сте в депресия, заслужава си да отидете на лекар, въпреки, че у нас това не е прието. Причините за това са много - често хората се страхуват, че след като се обърнат към психиатър, веднага ще ги вземат на отчет и за това ще разберат на работа или в университета.
В този случай може да посетите психолог.

Още няколко съвета:

Ако все още имате лека депресия, но можете да се владеете и да вземате решения, ще ви препоръчаме следното:

Движете се повече
Редовните упражнения, особено на чист въздух, влияят благотворно на организма и при лека депресия са истинско лекарство.

Нормализирайте съня си
Спете по 8 часа в денонощие, така че мозъкът да успее да се възстанови.

Обърнете внимание на храната си
Избягвайте сладките и мазни ястия, и не забравяйте да включите в диетата си пресни зеленчуци и плодове. Много полезни са млякото и млечните продукти, особено неподсладеното кисело мляко. Докато сте в депресия, по-добре се откажете от алкохола и продуктите, съдържащи кофеин.

По-често излизайте от къщи
Може би чувствате умора или загуба на енергия, но въпреки това направете усилие - само една малка разходка навън може да излекува депресията. Продължителното седене пред телевизора не е за препоръчване. Постарайте се повече да общувате с роднини и приятели на живо, а не по телефона или чрез Интернет.

Избягвайте ненужния стрес
Доколкото е възможно, не влизайте в конфликтни ситуации. Планирайте времето и работата си.