Кипарис (купресус)
^Cupressus

Истинският кипарис е прекрасно величествено дърво и всеки, който е пътувал из Средиземноморието, се е възхищавал на зелените колони на С. sempervirens. Няколко разновидности, като например С. sempervirens Stricta, може да се намерят в специализираните разсадници, но те трудно понасят суровите зими. Тук са описани по-издръжливите сортове, но кипарисът е по-капризен от близкородствения добре познат хамеципарис. Засадете малък екземпляр, който е бил отгледан в саксия или в контейнер, и не го местете. Не подкастряйте и осигурете здрави подпорки през първите няколко години.

РАЗНООБРАЗИЕ:

С. arizonica

Среден размер: Височина след 10 г. 2,1 м
Според ботаниците гладкостволестият аризонски кипарис всъщност е С. glabra. Но градинарите продължават да го наричат C. arizonica. Най-често се предлагат сортовете Conica или Pyramidalis - между тях няма разлика. Формата е конусовидна, а листата - синьосиви. Пурпурната кора е ефектна.

С. macrocarpa

Високо: Височина след 10 г. 4,5 м
Кипарисът Monterey (C. macrocarpa) е бил популярен през 19. век, но сега е заменен от по-издръжливия Leyland. Той издържа на соления въздух в крайбрежните области, но не и подкастрянето, което означава, че не можете да го използвате за жив плет. С годините долните му клони провисват. Не е добър избор.

С. macrocarpa Goldcrest

Среден размер: Височина след 10 г. 2,4 м
Този култивар на кипариса Monterey е най-подходящият избор. По-издръжлив и по-компактен е от родителя си. Възрастното дърво не надвишава 7,5 м -тясно и конусовидно, открояващо се на фона на зимната градина. Най-забележителното в него са златистожълтите листа. Необходими са ярко слънце и подпорки.