Растения » Хелксине

 Хелксине
Helxine

Нови растения от хелксине се размножават вкъщи, а не в оранжериите. От пораснало растение се взема малка туфичка и се поставя върху повърхността на влажна почва в саксия. Скоро цялата повърхност ще се покрие с дребни зелени листенца. Хелксинето е чудесно за висящи кошници или за покриване на почвата (почвопокривно) около големи растения. Но във вътрешна градина лесно обхваща ниските растения.
Обикновено се продава Х. алтерната. Това растение е доста различно от истинския бръшлян (на англ. ез. Популярното му име е червен бръшлян) – достига височина 30-45 см, а листата му са яйцевидни, дълги 7 см. Листата на Х. екзотика са с врязани жилки.
Дребнолистните туфички от Х. солейролии (Солейролия солейролии) са се използвали за покриване на почвата далеч преди сегашния бум на стайните растения. Сортът argentea има сребристи листа.

Тайни на успеха

Температура: Умерено топло – минимална 7°С през зимата.
Светлина: Най-добре е да го сложите на ярко осветено място, без пряка слънчева светлина, но всъщност ще оцелее почти навсякъде.
Вода: Почвата трябва да е непрекъснато влажна.
Влажност на въздуха: Често пулверизирайте листата.
Пресаждане: Ако е необходимо, през пролетта.
Размножаване: Засадете малки туфи по всяко време на годината.

Автор: Стойка Жекова

Представяме Ви:

Гледичия

Отглежда се заради ефектните листа, които се появяват късно през сезона, и заради дългите семенни кутийки. Листата пожълтяват наесен. Гледичията е подходяща за единично дърво, но клоните й са чупл...

Седум (дебелец)

Седумите са нискорастящи, с разклонени стъбла и изобилие от месести листа, които са или цилиндрични, или лодковидни. Разбира се, има и изключения – С. преалтум е жизнен храст, висок 60 см, с лъскави л...

Гипсофила (мишорка)

Дребните цветове образуват ефирен облак над сивозелените листа. Гипсофилата е една от любимките на аранжорите на цветя, но е полезна и в градината, където малките цветчета приятно контрастират на голе...

Амарантус (декоративен щир)

А. каудатус се среща най-често. Разновидността атропурпуреус има тъмночервени цветове, а виридис – бледозелени. А. триколор се отглежда заради пъстрите листа – цветовете са незначителни. А. каудатус...

Начало