Първият латирус бил внесен от Сицилия през 1699 г., но високите градински сортове в най-различни багри се появили едва през 19 век. На най-голяма популярност се радват високите катерливи латируси, но вече може да намерите растения, стигащи до коленете, дори и джуджета, които нямат нужда от подпорки. Багрите са многобройни, от бяла до почти черна, липсва само жълтата. Цветовете на модерните сортове са по-големи от цветовете на старите любимци. Венчелистчетата са накъдрени и на ивици, има както двубагрени, така и еднобагрени сортове. За съжаление новите сортове нямат характерния за латирусите аромат и затова доста градинари предпочитат по-старите сортове, с по-малки, но ароматни цветове. За латируса са написани книги, но те са предназначени главно за градинари, които се подготвят за изложби. За тях е необходима специална обработка на почвата, засяването и разсаждането се планират внимателно и е много важно да ги предпазвате от капризите на времето и от вредители. Латирусът няма да ви измъчи, ако решите да отглеждате растение за букети, за освежаване на стари дървета, за създаване на жива преграда и за покриване на свод. Накиснете растенията за една нощ и засейте в саксии или направо в земята на определеното за цъфтеж място. Пензирайте връхчетата, когато стъблата са високи около 10 см, осигурете подпорки за мустачките и поливайте обилно при сухо време. Редовно отстранявайте мъртвите цветове. Л. одоратус е най-известният латирус, но не и единственият. Многогодишните видове са храсти и катерливи растения, които са напълно издръжливи и заслужават по-голяма популярност.
Сортове: Едногодишните латируси са сортове на Л. одоратус - височина 15 см-2,4 м, садят се през 15-30 см, цветовете (2,5-5 см) са разположени поединично или гроздовидно, цъфтят през юни - септември. Повечето от предлаганите за продажба сортове принадлежат към групата на високите латируси (1,5-2,4 м). Сортовете Spencer се срещат най-често в каталозите и градините - големи цветове, накъдрени венчелистчета, гроздове от по четири-пет цвята и ефектни багри. Най-известни са Beaujolais (кафяв), Winston Churchill (малиненопурпурен), Swan Lake (бял), Leamington (бледоморав), Southbourne (розов), Royal Wedding (бял) и Noel Sutton (син). Със силен аромат са Old-Fashioned Mixture и най-старият сорт Painted Lady (червен и бял). Силно ароматни и едро-цветни са Flora Norton (син) или King Edward VII (червен). Поредицата Galaxy и сортовете Royal са с повече цветове по стъблата. За поредицата Bouquet се казва, че е най-добрата след Spencer. Средната група е по-компактна (60-90 см) и няма нужда от много подпорки. Тук ще откриете Kneehi, Jet Set, Snoopea, Continental и Explorer - продават се като комбинация от багри. Най-малки са латирусите в групата на джуджетата (15-45 см). Те не са катерливи. Bijou достига височина около 45 см, а силно ароматният Patio (30 см) е изправено растение. Най-малък е почвопокривният сорт Cupid, висок само 15 см. Има няколко многогодишни вида. Л. грандифлорус е разпростиращо се катерливо растение, цъфти с розовопурпурни цветове (2,5 см) през юли - септември. Л. латифолиус е с по-малки цветове в големи гроздове. Известни сортове са White Pearl и Pink Pearl. Л. вернус е храстовидно, некатерливо растение - височина 45 см, пурпурни цветове през април - май.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Изберете слънчево място.
Размножаване: Засейте семена в саксии през октомври и през зимата ги оставете в сандъче на открито. Разсадете през март или април. Може и да засеете семена на открито през март или април.
Заради оригиналните си листа с причудливо оцветяване и странна форма гинурата е наричана от любителите със също така странни имена – крокодилче, вещерски език, синя птица... Интересното растение е п...
Ярко и необикновено храстовидно растение, подходящо за лехата с едногодишни растения и за бордюра. Листата са овални, а тръбестите цветове цъфтят през цялото лято. След тях се появяват дребни зелени п...
Някои алпийски растения са твърде големи или твърде напористи за малкия алпинеум, но драбата се чувства прекрасно на малко място. В големия алпинеум може и да не обърнете внимание на листатите й туфи....
През юни се появяват увиснали китки от ароматни бели цветове, но фалшивата акация се отглежда главно заради грациозната форма и ефектните листа. Расте почти навсякъде и от нея става чудесно единично д...