Красиво растение, което се отглежда заради цветовете и листата. Дълбоко нарязаните дъговидно извити листа обгръщат основата на стъблата, чиито върхове са окичени с тръбести пурпурни и бели цветове, които се появяват в средата на лятото. Растението живее дълго и понася сушата, но не обича да го безпокоят. Отрежете до равнището на почвената повърхност след прецъфтяване.
Сортове: А. спинозус е най-добрият избор. Той е издръжлив и с най-големи листа, но има и остри бодли. Съцветията са съставени от цветове с бели „устнички" и могат да се използват за свежи или изсушени букети. Височина 1,2 м, разпростира се на 75 см, цъфти от юли до септември. А. молис е по-висок, с меки бодли и с не толкова привлекателни листа и цветове.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Расте на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете сгъстените туфи в началото на есента.
Солидастерът се среща често в цветните бордюри, а астрата става все по-популярна като есенноцъфтящо бордюрно многогодишно. Затова е чудно, че хибридът на двете растения изобщо не е популярен, с едно и...
Кокичето е предвестникът на пролетта. От януари нататък малките бели цветове окичват 15-сантиметровите стъбла. Точно кога ще цъфнат, зависи от сорта, местността и климата. Цветовете са образувани от т...
Герберата от семейство Сложноцветни произхожда от голям род с над 80 вида. Повечето се срещат в Южна Африка, но има представители и в Индия, Австралия и Мадагаскар. Изящни цветове, разположени на дъ...
Центрантусът се среща често. Не е капризно растение и има само две основни изисквания - слънчево място и влажна, но неподгизнала почва през зимата. Цъфти от началото на лятото до късна есен. Живее кра...