Красиво растение, което се отглежда заради цветовете и листата. Дълбоко нарязаните дъговидно извити листа обгръщат основата на стъблата, чиито върхове са окичени с тръбести пурпурни и бели цветове, които се появяват в средата на лятото. Растението живее дълго и понася сушата, но не обича да го безпокоят. Отрежете до равнището на почвената повърхност след прецъфтяване.
Сортове: А. спинозус е най-добрият избор. Той е издръжлив и с най-големи листа, но има и остри бодли. Съцветията са съставени от цветове с бели „устнички" и могат да се използват за свежи или изсушени букети. Височина 1,2 м, разпростира се на 75 см, цъфти от юли до септември. А. молис е по-висок, с меки бодли и с не толкова привлекателни листа и цветове.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Расте на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете сгъстените туфи в началото на есента.
Японският клен е бавнорастящ и ефектен храст, за който може да се намери място във всяка градина. Отглежда се заради баграта и формата на листата. Не обича утринното слънце и студените ветрове. Сорт...
Заради гъсто преплетените стъбла и дребничките листенца често нертерата се бърка с хелксинето. Съмненията свършват, когато скромните бели цветчета прецъфтят и се появят плодовете. Те са главната декор...
Идеалното място за това цвете е смесеният или храстовият бордюр. Големите дисковидни цветове са бели, зелени, розови или пурпурни в зависимост от сорта, а цъфтежът може да е от средата на зимата до кр...
Венчелистчетата на додекатеона са обърнати назад и разкриват златистите прашници. По тази причина в Британия растението се нарича падаща звезда. Цветовете са разположени на върха на изправените стъбла...
Цинара