Красиво растение, което се отглежда заради цветовете и листата. Дълбоко нарязаните дъговидно извити листа обгръщат основата на стъблата, чиито върхове са окичени с тръбести пурпурни и бели цветове, които се появяват в средата на лятото. Растението живее дълго и понася сушата, но не обича да го безпокоят. Отрежете до равнището на почвената повърхност след прецъфтяване.
Сортове: А. спинозус е най-добрият избор. Той е издръжлив и с най-големи листа, но има и остри бодли. Съцветията са съставени от цветове с бели „устнички" и могат да се използват за свежи или изсушени букети. Височина 1,2 м, разпростира се на 75 см, цъфти от юли до септември. А. молис е по-висок, с меки бодли и с не толкова привлекателни листа и цветове.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Расте на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете сгъстените туфи в началото на есента.
Еделвайсът pасте високо по склоновете, но ще цъфти и в градината, ако мястото е слънчево и дренажът - добър. Има други алпийски растения, които се гледат по-трудно, но са и по-красиви. Еделвайсът е по...
Този лесен за гледане хибрид на бръшляна и фатсията заслужава популярността си. Предпочита да е на хладно, но може да го гледате и в отоплена стая, стига температурата да не надвишава 21°С и светлинат...
За градината изберете някое от по-компактните едногодишни растения, а не познатия гигант с груби листа. Може да засеете семена през април на дълбочина 2,5 см на постоянно място. За по-ранен цъфтеж отг...
Цеструмът от семейство Solanaceae не е особено известен у нас, но заслужава да бъде отглеждан заради непретенциозността и красотата си. В тропиците на Южна и Централна Америка растат около 150 предс...
Коридалис (лисичина)