Красиво растение, което се отглежда заради цветовете и листата. Дълбоко нарязаните дъговидно извити листа обгръщат основата на стъблата, чиито върхове са окичени с тръбести пурпурни и бели цветове, които се появяват в средата на лятото. Растението живее дълго и понася сушата, но не обича да го безпокоят. Отрежете до равнището на почвената повърхност след прецъфтяване.
Сортове: А. спинозус е най-добрият избор. Той е издръжлив и с най-големи листа, но има и остри бодли. Съцветията са съставени от цветове с бели „устнички" и могат да се използват за свежи или изсушени букети. Височина 1,2 м, разпростира се на 75 см, цъфти от юли до септември. А. молис е по-висок, с меки бодли и с не толкова привлекателни листа и цветове.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Расте на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете сгъстените туфи в началото на есента.
Фломисът е необичайно вечнозелено растение, което се отглежда заради характерните сивозелени, покрити с мъх листа и заради качулатите жълти цветове, разположени пръстеновидно около стъблото. Засадете ...
Коколобата е за любителите на редки растения. По-подходяща е за остъклена градина. Има твърди маслиненозелени листа. С годините червените жилки стават бледокремави. При естествени условия се появяват ...
Заради ефектната форма на цвета и дългия период на цъфтеж родохипоксисът е подходящ за саксия или алпинеум. За съжаление това южноафриканско растение не е издръжливо като растенията от европейските Ал...
Центрантусът се среща често. Не е капризно растение и има само две основни изисквания - слънчево място и влажна, но неподгизнала почва през зимата. Цъфти от началото на лятото до късна есен. Живее кра...
Гербера