Красиво растение, което се отглежда заради цветовете и листата. Дълбоко нарязаните дъговидно извити листа обгръщат основата на стъблата, чиито върхове са окичени с тръбести пурпурни и бели цветове, които се появяват в средата на лятото. Растението живее дълго и понася сушата, но не обича да го безпокоят. Отрежете до равнището на почвената повърхност след прецъфтяване.
Сортове: А. спинозус е най-добрият избор. Той е издръжлив и с най-големи листа, но има и остри бодли. Съцветията са съставени от цветове с бели „устнички" и могат да се използват за свежи или изсушени букети. Височина 1,2 м, разпростира се на 75 см, цъфти от юли до септември. А. молис е по-висок, с меки бодли и с не толкова привлекателни листа и цветове.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Расте на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете сгъстените туфи в началото на есента.
За стайни растения се продават два вида цитицус – Ц. канариензис и по-привлекателният Ц. рацемозус. Тези храсти трябва да са на открито през лятото. Оставете ги навън и след като сте отрязали клонките...
Известно растение, което пълзи по стените на къщите, а листата му стават яркочервени наесен. Около наименованията му цари голямо объркване - в градинския център най-вероятно е вписано като ампелопсис ...
Родът Калатея включва едни от най-красивите представители на семейтво Марантови (Marantaceae). Името идва от гръцката дума “calathos”, която означава кошница и е свързана с факта, че в родината си ра...
Алабашът (Brassica oleracea var. gongylodes L) е много близък роднина на главестото зеле и като него е двегодишно растение. Първата година образува късо надебелено стъбло – стъблеплод, заради който се...
Церастиум (рожец)